РАЗХОДКА В ДЪЖДА – стихотворения на Албена Иванова

РАЗХОДКА В ДЪЖДА

Ще вървя по уханни треви
и ще влизам в съня ти безшумно,
ще държа с мен фенер от луни
и внезапно в дъжда ще те зърна.

Ти ще носиш мечта за късмет,
аз във нея досущ ще се влюбя,
ще просветне в небето искра,
а в очите – звезди изумруди…

Ще разказваш, дарен с благодат,
за неведоми пътища Божии,
до нас ще припламват от страст
малки въглени – в огъня живи…

А дъждът ще вали и вали,
двама с теб, наводнени до кости –
ще се скрием в сноп светлини,
на начало едно вестоносци.

ДУША НА ЗАЕМ

Спрях се вече… душа на търг не давам.
Достатъчно вилняха злобни хали.
Скубаха жестоко крехки клони.
Тъпкаха и псуваха хамали …

Тя дори и гък не каза … прах избърса.
В покоите си тихо се прибра…
На лицето и и мускул не проскърца.
Страдаше, но само в самота.

Бурята премина… греховете стари
простени са отдавна, не болят…
Тя, Душата, с радост се отърси
от беди ненужни, да не и тежат.

В храма и се влиза като в църква.
В ръка се носи жива светлинка …
Обувките събуват се отвънка.
Без следи от кал, фалшива суета.

ПРИРОДЕН ЗАКОН

Ще отпаднат всички грешни хора,
морето ще ги отнесе в неспирен бяг –
за да изчисти пътя ти на воля,
от лъжи да си свободен и богат.

Не съжалявай, никога, не бива
за устните им жалки да тъжиш
От думите нечестни разболян си,
да крачиш като сянка и скърбиш.

И дните да броиш кога ще свърши
на времето безкрайното тегло…
Животът шанс ти дава да обърнеш
на страницата жълтото листо.

Сега живей щастлив, по правилата
с това, което на земята си дошъл
и повече недей пиля на вятъра –
енергия за хора … без Душа…

БЛАГОСЛОВИЯ

С твоята благословия нежна, мамо,
разхождам се по светите места –
с които ти животът ми ориса,
преди да си отидеш от света.

С теб поглъщам всяка глътка радост,
усилията оправдават своята цена.
Когато сам човек на полет се обрича,
пътят му осеян е заслужено с цветя.

Казваш, че опознала си ме късно…
но дори това признание е стих дълбок.
Ето, че душата ти сега възкръсна
в моята надежда за получена любов.

В моята задочна среща с красотата,
в пламъка на трепкаща звезда
и в безумството от топлината –
скрита в нечия отдавнашна мечта.

Оцелява твоето момиче, мамо,
напук на облаци с надвиснали мъгли.
С добрия жест тъгата преоблича,
с усмивка бели стихове реди.

Албена Иванова

из стихосбирката “Парче от душа”, автор Албена Иванова, изд. “Многоточие – М”, С., 2024

подбор: Людмила Данова