РАЗТВАРЯМ КРИЛА – поезия на Надежда Александрова

*
разтварям крила
(символично, разбира се) –
към кого,
към какво
да летя?!

*
искам кораб
с бели платна…
искам космос в простора

*
космосът,
който искам
е още без хора

*
не, не искам нищо –
нито птица, нито кораб;
хоризонтът нащърбен е –
тежи от облаци…
твоят гръб във вратата

*
два автобуса
с побелели глави
край пресния гроб на баща ми
колко остарели са учениците му

слънчев лъч през дъждовните капки

*
една поправена грешка –
колко други потънаха
в праха на мълчанието

тежат годините
дъждовно очакване

*
в душата си нося
вулкан от невзривени
мълчания

пеперуди върху
майски цвят

*
с изранени крака
вървя към предела;
онзи, зад който
всичко е истинско –
полет на пчела

*
на предела съм –
мойто време тука ще спре
в тишина ще умре
падат дюли –
стъпки към залеза

*
кокиче върху пряспа
главата му
по-високо от бурята

*
капка кръв
върху пръста ти –
не късай цветето!

*
сред изгорялата трева –
глава
на минзухар

*
снежинка
върху влажния нос на куче –
цялата любов на света
в един спомен

прецъфтяло глухарче

*
не са дребни теми
тревите и слънцето –
живеем от слънцето,
в треви ще се превърнем
след това

*
всичко в този свят
е значимо –
врабчето, мравките… и кучето

*
кучето –
всяка сутрин ме буди…
мисълта за него

*
треви и сухи клони,
и цветя –
тишина в стиха

Надежда Александрова