ВЕЛИЧИЕ И ЗАБРАВА – поезия на Веселин Касчиев

СМЪРТ И ВЕЛИЧИЕ, СМЪРТ И ЗАБРАВА

Ако Ботев беше жив,
той щеше да умре в бой на Балкана.
Ако Димчо Дебелянов беше сред нас,
той щеше на фронта да си загуби живота.
Ако Пенчо Славейков беше тук и сега,
той щеше в изгнание да угасне.
Ако Яворов беше сред нас,
той щеше да си тегли куршума.
Ако Смирненски беше тук и сега,
болест щеше да го погуби.
Ако Гео Милев го познавахме на живо,
съдбата му щеше да бъде бесило.
Ако Вапцаров беше тук и сега,
на гарнизонното стрелбище щеше да го прониже куршумът.
Ако набедените поети на миналите времена
и сега бяха дух във плътта,
охолно щяха да живеят във безславната си слава.

ГАРНИЗОННОТО СТРЕЛБИЩЕ

Винаги ще има някой,
изправен до стената в гарнизонното стрелбище,
и обречен на разстрел.
Отсреща друг ще има –
екзекутор и палач,
обречен да разстрелва.
Очи в очи,
презрително и гневно,
ще се гледат началата.
Ще отекват изстрели.
И времето ще вика.
Историята ще кънти
и ще потръпва страховито.
Камбаните ѝ ще отекват във вековечния безкрай.
И този звън в човеците неспирно ще прониква.
В душата на света ще е сигнал за битка.
Картаген ще бъде разрушен.
Рубикон – преминат.
И по пътя на трънните цветя ще се възвиси Голгота.
Ще се възвисят Кръстът
и Мъченикът.

ЕЗИЦИ

Злите езици си чешат езиците,
чешат ли,
чешат си крастата,
бълват змии,
гущери бълват –
пиршеството на злото им храни душата.

Добрите езици си чешат езиците,
чешат ли,
чешат си крастата,
от устата им не излизат злите езици –
пиршеството на злото им храни душата.

Веселин Касчиев