РЯДКО ПТИЧЕ – стихотворения на Лили Чолакова

ДЪЖДОВНО

Пак вали и намръщени тичат
облаци с тъмносиви копита.
Мрак цари и небето предрича
много капчуци в земната пита.

Мокри, само дърветата шепнат
с някакви техни думи дъждовни.
Слънце, скрито зад облак полепнал,
мъчи се всУе да го прогони.

Долу вечно тревата ликува –
лакомо пие от водните капки.
Тя не умее да се преструва,
радва се в тези мигове сладки!

Вярно – мрачно, небето подтиска
хората, свели поглед надолу.
Молят май като жрец да размисли –
слънце да прати – радост набола.

УТРИНТА

Детството, за който го е имал,
свети с приглушена светлина.
Някаква далечност го изпива,
порейки вълните с радостта.

Бляскави, светулките просветват
в дланите на детските ръце.
Скокът в тъмнината е пореден
опит да си Храброто сърце.

Пипи е открехнала мечтите,
водещи към нечие море.
Дълъг е денят ти – да се скиташ,
както си намерил за добре.

Зиме да се спускаш със шейната,
литнала в наклона заскрежен,
дето закачливият приятел
смее се в гърба ти залепен.

Вечерите ( летните) със баба –
бухнала тестото със мерак…
Виждаш, че порастваш като хляба –
раждаш се под звезден похлупак.

Сутрин да подскачаш със въжето.
,,Дамата”пък чака си реда.
Детството ти кима отдалеко:
,, Помниш ли ме? Аз съм утринта…”

РЯДКО ПТИЧЕ

,,Щастието е като миг, светкавица. И човек трябва да може да го улови.”
Фани Ардан

Дали ще дойдеш като порив таен
или ще светнеш като миг предизвестен?
Дали ще милнеш със перо омайно
деня ми – в скуката заплетен и смутен?

Дали ще галнеш като птича песен
слуха ми – тънещ във подвижна тишина
или с доскорошен приятел свестен
отново двама ще здрависваме света?

Дали в отрязъка от мойто време
на ангел тайнствен ще усетя близостта,
та с нова радост през живот поела
да видя скритата надежда в есента?

Дали с усмивка непозната сутрин
денят ми в светлото ще плъзне с доброта?
Или във обич на дете окъпана
ще литвам, сякаш са пораснали крила?

Това е щастие – о, миг, поспри се!
И трябва бързо да усетя сладостта,
защото то… е като рядко птиче –
внезапно литва и изчезва сред света!

МЕЧТАТА

Мечтата е да виждаш пожеланото
на педя разстояние, макар да е далече.
Наяве да я чувстваш из-зад рамото –
видение от мисли и желания сърдечни.

От другите дори да е отричана,
дори да се опитват да ти казват ,,Невъзможно!”,
не спирай след мечтата си да тичаш и
от себе си изхвърляй предизвиквана тревожност.

И нека във ума ти непрекъснато
да виждаш как пораства и до тебе приближава
мечтата ти, от сенките откъсната –
как двамата се срещате на мост от незабрава.

Тогава, о, тогава ще си птицата,
политнала високо над скали недоверчиви,
пробила на невярващи езиците –
доказала , че себе си в борба е победила!…

Лили Чолакова