СЪЛЗИ СЛЕД ПЕСЕН – поетични импресии на Дафина Кузманова

ТОКАТА В НОЩТА

Хълмът
буден е.
Нощта
е високо.
Ето го пианото.
Слизат звуците
към водата.
Спускат се
и подгонват вълните .
Надбягват се
със водоскоците.
И към морето
се устремяват.
Луна , вода и
музика
се сливат –
преди да дойде
светлината.
Без бряг.
И без
обещания.

НЕ МЕ ИЗДАВАЙ, ЛУНА

На Ваня

Вир във реката. Камък над водата,
върху камъка – сълзи.
За да не прелее реката.

Иванка Кючукова

Не ме издавай, Луна.
Всяко дърво прегръщам
и в тишината му дълго
оставам.
Виждам през хълма реката.
И нея прегръщам.
И мълча като нея.
Тук съм.
Ти ме търсиш, Луна.
Но не разпознавам
гласа ти-
кога е щастлив.
Кога е навъсен
и побелял от дъжда.
Виждам гората, веждам листата –
и в тъмното са зелени.
Като тях и ти ставаш зелена,
в най – черния кръг на нощта…

Не ме издавай, зелена Луна.
Все по- трудно
с дъжда разговарям.
И все по- слабо
във водата се вглеждам –
отминава ме бързо,
за да стигне морето.
За какво съм й аз – замислена
като извор дълбок
в планината.
Като кладенец застоял,
неоткрит във гората.
Като биле,
във шипка
оплетено…

Не ме издавай, Луна.
Скоро в тишината ти
ще приседна
и ще ти разкажа…
Преди изгрев –
на камък приличам.
Но няма кой за болката
да накажа.

Няма на кой
и да простя.

ЕСЕН ЛИ ИДВА

Есен ли идва?
Тихо е.
До морето се доближава.
Топло е слънцето
още.
И морето съвсем
не разбира,
че плажове пусти
го очакват
през зимата.
И мокри чадъри
ще му се
надсмиват.
И ще потъват
следите от птиците
в пясъка – от пяната
и от вълни,
които някога пееха..

Нима идва есен?
Кога ли е тръгнала?
По- тъжно е
от зимната буря
морето.

Отивам си.
Есента вече се настани.
И във душите.

Дъжд заваля
над водата.
Прилича
на сълзи
след песен.

2025 г.

Дафина Кузманова