В статията „Съюз и желязо“ Димитър Анакиев представя задълбочен анализ и опит за хералдическа реконструкция на атрибутивен герб на хан Аспарух — основателя на Дунавска България. Текстът проследява историческите, археологическите и културните аргументи зад композицията, а изображението на художника Мартин Ташев визуализира идеята за съюз между степната и славянската традиция като основа на държавността. Гербът, изграден около девиза Foedus et Ferrum („Съюз и желязо“), е съвременна интерпретация на раннобългарската символика и пример за това как хералдиката може да бъде мост между история, изкуство и национална памет. Списанието продължава своята линия да следи темата „хералдика“ – пространство, в което визуалната естетика среща историческото знание.
СЪЮЗ И ЖЕЛЯЗО: ОПИТ ЗА ХЕРАЛДИЧЕСКА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АТРИБУТИВЕН ГЕРБ НА ХАН АСПАРУХ – статия на Димитър Анакиев
Художник: Мартин Ташев
Въведение
Настоящият текст представя опит за създаване на атрибутивен герб на хан Аспарух, основател на Дунавска България. Той е продължение на по-ранното ни изследване върху атрибутивния герб на хан Кубрат и следва установената методология за реконструкция на предхералдическо културно наследство чрез езика на европейската хералдика.
Атрибутивните гербове на исторически личности изпълняват две основни функции: 1) визуализират предполагаемите символи на властта от съответната епоха; 2) разказват чрез хералдическа семиотика ключовите моменти от историческата биография на личността. В този смисъл предложеният тук герб може да се разглежда като опит за синтез на процеса „Основаване на Дунавска България“ в единна композиция.
Основната цел на изследването е да се предложи хералдическа реконструкция, базирана на археологически, исторически и иконографски данни, свързани със степната култура и ранните българи. Втората цел е да се изрази хералдически хипотезата за еволюцията на държавообразуващата идея, заложена от хан Кубрат в т.нар. „Завет на Кубрат“. При Аспарух тази идея се реализира чрез политическия съюз със славянските племена, което е и водещият мотив в композицията на герба. Визуално тя е представена чрез двата щитоносеца: степен конник и славянски пехотинец.
Методология
Изследването прилага два подхода:
Историко-културна реконструкция.
Анализирани са археологически артефакти, владетелски инсигнии и митологични мотиви, характерни за степния свят от VI–VIII век. Особено внимание е отделено на материали от Вознесенския комплекс, където е открита апликация с изображение на орел, свързвана хипотетично с Аспарух.
Визуализация на културната памет.
Атрибутивният герб не претендира за историческа употреба през VII век. Той е инструмент за съвременно осмисляне на ранносредновековното наследство чрез установените правила на по-късната хералдическа традиция.
Анализ на символите
3.1. Основни елементи на щита
Знакът „IYI“
Руническият знак IYI, поставен в главата на щита, се интерпретира в литературата като тамга на рода Дуло. В герба той функционира като знак за династична легитимност и метафизичен произход на властта.
Тугът/бунчукът
Конските опашки са висша инсигния на ханската власт в степната традиция. Броят и цветът им обозначават ранг. В герба са използвани общо пет туга, което съответства на върховния военен статут. Насочването им в различни посоки акцентира върху мобилността и преходния характер на ранната българска държавност.
Орелът и змията
Орелът е широко разпространен символ на върховна власт, победа и небесна санкция. Сцената, в която орелът държи змия, се тълкува като алегория за установяването на ред над хаоса и за военно-политическото утвърждаване на новата държава.
3.2. Щитоносци
Двата щитоносеца са семантичното ядро на композицията. Те са представени като равностойни, което визуализира хипотезата за съзидателен политически съюз.
Хералдически вдясно: Раннобългарски конник с люспеста броня, характерен шлем и палаш. Олицетворява степната военна традиция и конната аристокрация.
Хералдически вляво: Славянски пехотинец с плетена риза, навуща и брадва. Представя уседналото население и демографската основа на държавата.
3.3. Символика на оръжията
Подборът на оръжия отразява военните реалии на VII–VIII век според археологическите данни.
Копие. Основно оръжие на тежката конница. Археологическите проучвания показват, че то присъства в над 90% от проучените раннобългарски воински погребения.
Клевѐц/чекан. Бойна кирка, ефективна срещу ризници и шлемове. Характерна за степните народи.
Палаш. Леко извит едностранно заточен меч от ирански тип, основно оръжие на конницата преди навлизането на сабята. Свидетелства за него има в гробни находки и изображения.
Блазон
Щит: Пресечен. В глава златно, знакът IYI черен между два обърнати навътре черни бунчука. В основа червено, орел златен, разперен, държащ в ноктите си змия сребърна.
Нашлемник: Степен конусовиден шлем, златен, украсен с конска опашка в естествени цветове.
Намет: Червено, подплатено със злато.
Щитоносци: Хералдически вдясно степен конник в естествени цветове, въоръжен с палаш. Хералдически вляво славянски пехотинец в естествени цветове, въоръжен с брадва.
Основа: Скалист терен в естествени цветове.
Девиз: FOEDUS ET FERRUM.
Тълкуване
Композицията е изградена около девиза FOEDUS ET FERRUM, „Съюз и желязо“, който формулира хипотезата за двата стълба на ранната българска държавност: политическо съгласие и военна сила.
Главата на щита представя произхода на властта. Тамгата и бунчуците обозначават династичната приемственост и сакралната легитимност, наследена от степната традиция.
Основата на щита изобразява реализацията на властта. Орелът, побеждаващ змията, е алегория за налагането на държавен ред.
Щитоносците са ключът към разбирането на герба. Тяхното равнопоставено положение не илюстрира конфликт, а съвместно поддържане на щита/държавата. Това е визуален аргумент за тезата, че Дунавска България възниква като резултат от политически съюз между прабългари и славяни. Конникът носи активния, държавотворен импулс, а пехотинецът представлява социалната и териториална база.
Скалите в основата символизират историческата устойчивост и трудностите, при които се изгражда държавата.
Така гербът може да се прочете като формула: степната власт създава държавност, която се реализира чрез съюз и се отстоява със сила.
Заключение
Предложеният атрибутивен герб е съвременна хералдическа интерпретация, вдъхновена от символите на раннобългарската култура. Той не претендира за автентичност от VII век, а функционира като инструмент на културната памет. Чрез него се визуализира историческият разказ за основаването на Дунавска България с акцент върху хипотезата за съюза като държавообразуващ акт.
Литература:
Рашев, Р. Прабългарите през V–VII век. В. Търново, 2007.
Рашев, Р. Българска езическа култура VII–IX век. София, 2008.
Чобанов, Т. Произходът на прабългарите. София, 2023.
Гръцки извори за българската история, том III. БАН, 1960.
Montgomery, J. E. Ibn Fadlān and the Land of Darkness. Penguin, 2014
Димитър Анакиев
