Йоана Милкова влиза за първи път в страниците на „Картини с думи и багри“ чрез новия пряк вход за авторски публикации. Този отворен път към списанието не отменя редакционния подбор, а позволява да бъдат откривани гласове, които заслужават самостоятелно пространство.
В стихотворението „вкъщи не се говори за тъга“ скръбта изпълва дома, макар никой да не я назовава. Майката долавя нечий глас, братът вижда сянка, а бащата разпознава отсъстващия в останалия аромат. Всеки извършва своите делнични движения, приближава се до загубата чрез различно сетиво и мълчи. Повторението на заглавния стих постепенно разкрива не просто семейна привичка, а забрана, която оставя всеки сам в общата болка. Финалът променя гледната точка и връща към началото: гласът принадлежи на онзи, за когото семейството не говори. Отвъд земята и мълчанието той настоява тъгата да бъде назована, за да могат живите отново да се срещнат в нея.
ВКЪЩИ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА ТЪГА – стихотворение на Йоана Милкова
вкъщи не се говори за тъга
майка ми сяда на масата
потупва с пръсти по нея
поглежда към тавана
сякаш чува нечий глас
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
брат ми се крие в стаята си
следи с очи прозореца
гледа дъждовните капки
навежда главата си навън
сякаш вижда нечия сянка
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
баща ми гледа празния шкаф
бърше праха и сълзите си
прибира ги под завивката на мислите
навежда се към дървената покривка
сякаш надушва нечий аромат
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
стоя на клона на едно дърво
в двора пред къщата ни
късам листата му безпощадно
от него се ронят череши
и тичат стремглаво към земята
сякаш усещат че дълбая пръстта над себе си
в опит да се върна обратно
и да изкрещя че
вкъщи трябва да се говори за тъга
Йоана Милкова
