В Картини с думи и багри юбилейните поздрави към творци и хора на духа вече са традиция – жест на уважение, памет и духовна приемственост. По повод 70‑годишнината на проф. Лъчезар Георгиев от Велико Търново, Тодор Билчев изпраща стихотворение, изпълнено с признателност, родова памет и топла емоция. В него звучат Янтра, Търново, Филип Тотю, книгите, подвизите и словото – онзи свят, в който проф. Георгиев е не само изследовател, но и продължител на духовна линия. Стихотворението е поздрав, но и поклон към творец, чиято работа остава в културната памет.
СЕДЕМДЕСЕТ ИЗПИСАНИ ЛЕТА НА ТВОРЕЦА В ЕСЕНТА – стихотворение на Тодор Билчев
На проф. Л. Георгиев от В. Търново – с дълбок поклон
На търновската Янтра от водите
писатели безбройни избуяха.
С любов на Търново се вляха в дните.
И плодно семе в книжна нива бяха.
Един от тези богатири също
Георгиев, Лъчо с име се зовеше.
На Станева перото всемогъщо
да продължи във времето той щеше.
И от Подземието най-дълбоко
със стенеща китара като звънна,
палат издигна Карачор високо,
в Стихия той душите ни превърна.
Професор в книгите си мъдри беше,
преди такъв наистина да стане.
Във словото си огнено гореше.
И няма тъй да бъде да престане.
На Филип Тотю внукът най-достоен
по пътищата негови премина.
Но не със чета и с пищова боен.
А с документите му във чужбина.
От тях книжовно сътвори имане,
пред свят смълчан, с което го прослави.
А дядо му на Вечността остана
завинаги в духовната държава.
И с него заедно през вековете,
с ръка в ръка творят те неразделни.
Расте числото и на синовете,
прочули се зад родните предели.
Аз помня как край Босфора тогава
сред Филип Тотювата слава бяхме.
А после и в румънската държава
след подвизи геройски все вървяхме.
Трепереше му истински ръката,
щом пишеше за битките му славни.
И мяташе се в пламъци душата.
Сълзата неведнъж му гърло дави.
Така със трудности до днеска стигна.
По-ярко още му гори звездата.
Герои нови в книгите пристигат.
Със Дух и Слово грее над реката.
И бавно във Подземието слизат,
брадясали от грях, в сълзи умити,
живели тъй далеч и толкоз близо
мечтите ни, от нас самите скрити.
Ала и тук се Тотю появява.
С камата и пищова във ръката.
Той братята си бедни пак спасява,
без бой да не затрият си душата.
Подземия отдавна тука няма.
Ний всичко вече вършим над земята.
Но тези, гдето бяхме в тази яма,
и днес я носим още във душата.
Затуй сега, когато всички ние тука
събрани сме във твоя чест и слава,,
желаем здраве, творчески сполуки.
Духът на Тотю с теб да продължава!…
С най-добри приятелски чувства и пожелания за здраве и нови творчески успехи. Честит 70-годишен юбилей на 3.10.2026 г. Наздраве!!!
Тодор Билчев
