Патриотичната поезия често се движи по ръба между памет, нътрешна чувствителност и декларация. В танките на Христилия Кулева обаче има нещо по‑лично – не зов и призив, а спомен; не лозунг, а вътрешен монолог. Този цикъл събира мигове от българската история, но ги пречупва през човешкото усещане за принадлежност: пътят към Онгъла, буквите в Плиска, сенките на комунизма, ритмите на народната песен, детето, което оставя цвете пред паметник.
Това са кратки картини, в които миналото не е абстракция, а живо присъствие и памет, която не се налага, а се връща сама. „В сърцето си те нося, Българийо“ е цикъл за онова тихо, но устойчиво чувство, което ни свързва с родното не като идеология, а като дом.
В СЪРЦЕТО СИ ТЕ НОСЯ, БЪЛГАРИЙО! – танка цикъл на Христилия Кулева
Буйни огньове
пътя ми показват –
осветяват го.
Историческата ми
памет провокират.
Уморени от
дългия път, Дунава
стигнаха всички.
Видяха земя, която
нов дом щеше да стане.
Аспарух меча
свой заби край Онгъла
и гордо каза:
„Тук ще бъде България“ –
вода от там избликна.
Изви се вятър
сякаш самата съдба
отговори му:
„избликнала вода е
знак за благословия“.
Ново начало –
победа над Византия!
И думите
се сбъднаха – така
започна България.
Преобразувай
миналото и ще
овладееш бъдещето!
Това обяснява
„Русия ни освободи“.
Облачна есен –
родното огнище
топли най-добре.
Обичам те родино,
в сърцето си те нося.
Независимост?
Това е илюзия!
Живеем в общност –
икономическа и
политическа – това е…
Плиска – разходка
в двора на кирилицата…
Докосвам буквите
между тях и ръцете ми
толкова много история
църква без икони
само в спомените
камбана ечи,
тук само самотата
настойчиво се моли
Върви народе
„заблудени“, към „светли“
бъднини върви.
А гаргите все грачат
на своя референдум…
Още колко
простотии са нужни,
за да си отиде
сънят на либерална
България?
Първи февруари
ден на жертвите на
комунизма.
Детенце полага цвете
пред паметника им…
Първи февруари –
червено вино по снега
от Трифон Зарезан
за Бог да прости
жертвите на сталинизма
И днес все още
продължават да хвърлят
мрак сенките на
комунизма в България.
Има ли надежда?
Апостоле,
бесилото направи те
още по-велик!
Благодарна България
те пази в сърцето си.
крайъгълните
камъни по пътя на
историята
с имената на падналите
за свободата на България
Отново в Плиска
„Двор на кирилицата“ –
буквите прегръщам.
На бърз каданс превъртам
нашата история…
Ровя земята
с голи ръце – спомени
за кръв нахлуват.
Паметта ми е жива,
свидна моя страна!
Истината
не търси аплаузи,
истината
няма нуждае от поза…
Обичам светлината!
Български ритми
живота ми водят.
В космоса лети
„Излел е Делю хайдутин“ –
как да не се гордееш!
Христилия Кулева
