СЕЗОНИ – стихотворения на Иванка Попова-Велева

ХИМН НА ЛЯТОТО

Пристигна лятото из невиделица
на буйните си огнени коне,
подобно на невиждана красавица,
поела поводите в своите ръце.

Гърдите ѝ окичени със здравец,
със ален мак и див божур,
сред нивите снагата ѝ поклаща се –
узрели житни класове.

Нозете ѝ пристъпват леко, кат’кошута
из хладни, влажни лесове,
на пойни птици се извиват гласовете –
омайни трели чак във синьото небе. .

В очите ѝ оглежда се просторът,
дълбоки като морските недра,
издува вятърът полите ѝ –
на ветроходи белите платна.

Захласнато, изпуска слънцето в косите ѝ
сияйните си палещи лъчи
и лумва огън неогасващ, вечен
в човешките сърца наяве и вовек.

27.07.2024 г. В.Търново

НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ

Небе, обсипано с звезди;
море, притихнало в нощта;
далеко, в Странджа планина –
кръг огнен с тлееща жарава…

… настава
тишина.

Но ето – писва първо гайда,
народа сякаш за да събере;
разпръсва злите сили тъпан –
думти, бумти, реве …

Изпънала снага, жена във бяла риза
пристъпя най-напред едва-едва;
издигнала в ръце икона свята,
се втурва боса по жарта.

Започва танц мистичен
наяве и като на сън,
старинен танц магичен,
в чест на света Елена и на сина ѝ Константин.

Кръжи, кръжи жената, останала без дъх;
нозете ѝ не стъпят по земята,
а носят я в това поле магнитно
навътре и навън…

Не спира танцът чуден
до късно през нощта.
Жаравата изтлява бавно,
но не и любовта…

Та тя укрепва вярата.

21.08.2023 г. Велико Търново

ДВУБОЙ

Две дами, еднакво красиви,
се впуснаха в безсловесен двубой.
Тогава едната с шейна си отиваше,
а идваше другата на своя бял кон.

Студена, надменна, но жива
разстилаше Зимата своите преспи от сняг –
развяваше вятърът леден полите ѝ,
косите разбъркваше лют северняк.

Ръцете ѝ щипеха детските бузки,
нозете ѝ тъпчеха тучния злак,
дъхът ѝ смразяваше подранили овошки,
от които се сипеше поразеният цвят.

Спри! Не пакости, красавице!
Ненужни са злини, вреди и мъст.
С достойнство си върви, не се бави,
отивай си и път на Пролетта стори! …

Нали ще дойдеш пак…

23.03.2020 г. Велико Търново /Рязко завръщане на зимата/

Иванка Попова-Велева