ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА – ПОЕТЕСА, ПОЕЛА ПО ПЪТЯ НА СЪРЦЕТО СИ – есе-анализ на Димитър Анакиев

(три хайку, три ренсаку и три калиграфии)

Какво е хайку майсторство?

Зададох този въпрос на Хошинага Фумио по време на честването на петдесет годишнината от началото на неговата работа. Отговорът му беше: “В света около нас има твърде много изкуствени емоции, които привличат повечето поети да пишат за тях. След всички петдесет години, в които съм писал хайку, мисля, че мога да пиша всяко хайку от дълбините на сърцето си …“

Какво има там, в дълбините на сърцата ни? Не е лесно да се намери отговор на този въпрос. Какви са темите, по които точно ние можем да пишем? Да дълбаеш в сърцето си е трудна и изискваща време работа за автора, но е дори по-трудно да извадиш на бял свят съдържанията на сърцето си, защото това изисква от автора да е смел.

В нашето време, доминирано от духа на конкуренцията и борбата за надмощие, да отвориш сърцето си и да представиш съдържанието му пред публика, може да означава обезоръжаване и готовност за личен провал. Целият поетичен процес в хайку (и в японските изкуства като цяло) може да бъде сравнен с известната будистка алегория „Десет рисунки върху опитомяването на добитък“, в които писането на хайку от дълбините на сърцето би съответствало на последната десета рисунка „Връщане на пазара с вързани ръце“.

*

Сред всички поети, които съм срещал по света в продължение на десетилетия, Венелина Петкова е специална в способността си да превръща почти всеки удар на сърцето си в хайку. Тя изучава също и будизма, и практикува изкуството на японската калиграфия. Венелина е изключително плодовит автор, в чийто богат поетичен обхват, в който са преплетени разнообразни експресивни стилове – от гледна точка на авторовата истина и автентичност – почти няма слабо място. Крайно чувствителна във възприемането на света около себе си, тя често дава форма на поетичните си впечатления с необичайна поетична освободеност и пищно въображение.

*

Ето защо най-добрите сред нейните хайку са от най-висок естетически порядък и принадлежат към върховете на световното съвременно хайку. Нека разгледаме три примера:

*

заплетена в косата ми муха
задушава се
между два кичура

Това хайку се позовава на Йосино Акико – японска литературна икона – и на нейната прочута танка за заплетената коса, която е метафора за заплетения любовен живот на поетесата.

Но хайку стихът на Венелина Петкова изкусно надгражда ролевия й модел. Докато Йосино Акико доста пряко изразява любовните терзания, използвайки повторението като художествено средство, Венелина издига своя поетичен изказ до нивото на алегория, в която протагонистът е умираща муха, заплетена между два кичура на косата. Идентификацията на поетесата с мухата превръща заявяването на сложността на любовния й живот в изключително живописен и поетически убедителен акт.

Това хайку на Венелина Петкова е едно от най-добрите, появили се някога в полето на „женското писане“ като цяло.

*

в старите ми сандали
охлюв е изоставил
кръглата си къща

Това простичко хайку в стил пасторален стих от типа, който защитниците на класическото хайку обичат да пишат, всъщност е сложна алегория, построена върху две метафори: „сандали“, които символизират пътуване, пътешествие, неспирно търсене и житейски смут, и „къща“, която символизира умиротворен, уседнал живот, откриване смисъла на живота и отдаденост.

Силно драматичната съпоставка на тези два символа отваря голяма тема и повдига вечния въпрос: да остана или да тръгна? Да отлетя или да свия гнездо?

Две неща трябва да бъдат отбелязани тук: къщата е на охлюв, който е вечен пътешественик, но той я изоставя (отказва се от по-нататъшни пътешествия!), а основният атрибут, който авторката използва е „кръгла“.

Не каква да е къща, а къща във формата на кръг, къща на окончателното познание и вътрешния мир. Къщата в случая е не просто обичаен дом, но и религиозна категория, която символизира познанието на целостта – най-важният символ в Даоизма и Будизма.

Но и вторият атрибут „стари“, който авторката използва със съществителното „сандали“, не е без символично значение. То означава „стари практики и навици“ и поетесата изглежда иска да каже: „човек трябва да се откаже от старите си навици и да намери пълнотата на живота“.

Темата на това хайку е „кръстопътят на живота“. Следователно, необходимо е да припознаем житейския кръстопът като нещо, което носи спокойствие и познание. Това хайку има общо седем думи, четири от които са символни, използвани във взаимна съпоставка. Такъв избор на съществителни и прилагателни не се учи в никое изкуство, те извират от врящата магма на поетичното сърце и само откритостта и смелостта на това поетично сърце може да ги извади на бял свят чрез неувяхващо духовно прозрение.

Велик стих. Обикновено наричам стихове като този „стихове-планини“.

*

седем пъти дявол и седем пъти бог
отрова от лютиче потича по мъха
на средната линия на тялото ми

Това хайку на шокиращ еротизъм се позовава на известната българска естрадна песен „Седем пъти“, изпята от българската естрадна икона Васил Найденов.

То е също алегория, чиято сложност е сред най-високите постижения на класическото Гендай хайку, като например Тота Канеко, Бан‘я Нацуиши или Хошинага Фумио, за да споменем само някои.

Поетесата поставя човешката сексуалност в много сложна идеологическа система: първо се сблъскваме с езичеството (магическото число седем, лютичето, отровата, мъхът), след това с християнството (първо дяволът, после Бог), но присъства и математиката (средната линия).

Поради сложността на това хайку всяка едностранчива интерпретация би била тривиална, затова оставям на читателя да избере своите значения сам, според собствените му предпочитания: някой ще предпочете „средната линия“, друг Бог, трети дявола, а четвърти несъмнено езическото измерение, което присъства най-силно.

Ключовата дума е „мъх“ – центърът на стиха, около който се завъртат всички идеологически и читателски интерпретации. И всъщност, всичко е вътре, оставено на нас читателите да изберем нашият собствен подход към сексуалността, който не е лесен за откриване в такава гора от значения. „Какво трябва да правя със своята сексуалност?“, може би това е основният въпрос, който ни се явява.

Само в три хайку Венелина Петкова казва повече за любовния живот на човека, отколкото опитен романист би написал в роман. Венелина ни разкрива отново, че хайку е велика поезия. Въпреки че отправната й точка понякога е така нареченото „женско писане“, нейната поезия се простира отвъд всички ограничения и достига универсалните върхове на хайку.

*

Веднъж Мацуо Башьо казал: „Всеки от моите ученици може да напише точно толкова добро хайку, колкото и аз, но моята истинска сила произтича от изразяването в навързани стихове.“ Въпреки, че това твърдение не е изцяло вярно в случая на Венелина Петкова, защото най-добрите й хайку не са лесни за постигане, то е принципно вярно, защото навързването на стихове притежава допълнително наративно измерение, изисква поетическа визия и поет на „дългия дъх“, както и добра техника на писане … – с две думи, истински поет.

Венелина е една от малкото хайку поетеси и поети на Запад, която пише ренсаку всеки ден, а дори и по няколко ренсаку на ден.

Тук публикувам три от нейните ренсаку: на тема изкуство (музика, „Лунна светлина“ от Дебюси), емоционални мотиви за паметта и въображаемо пътешествие в дивото.

Тиха пълнолунна вечер, ренсаку

в тиха пълнолунна вечер
пиша все по-зле
студена ракия

тиха пълнолунна вечер
чувам лекия сън
на тревичките

тиха пълнолунна вечер
сивото петно в лика й
и в окото ми съвпадат

тиха пълнолунна вечер
с напредването на тъмата
космосът се отдалечава

тиха пълнолунна вечер
от болния дъб, който ще режем,
пада едно листо

тиха пълнолунна вечер
звуците, които дочувам,
приличат на илюзия

тиха пълнолунна вечер
едва ли не е спряло времето
за мен и за земните сенки

в тиха пълнолунна вечер
овалът на лицето ми
в огледалото в банята

Пет вече отминали години, ренсаку

пет вече отминали години
къде ли прелита сега
онази падаща звезда?

пет вече отминали години
нямам ни едно огледало
у дома си

пет вече отминали години
откакто гърбицата на самотната старица
започна да се смалява

пет вече отминали години
луната – ей там
аз – ей тук

пет вече отминали години …
днес е почивният ден
на метача на спомени

Там някога далеч от тук, ренсаку

Забравено от бога село
как звучно страда
пациентът на селския доктор

единствен ориентир в нощта –
мъглата се разцепва над върха
на черната планина

в малката къщичка ври боб яхния
зърната се слепват бавно
като облаците, заседнали в небето

стъмва над пътеката
обръщам се –
никой

Заключението, че Венелина Петкова е талантлив и формиран артист, няма да е достатъчно, ако не отбележим нейната формираност в японската култура и нейния дух.

Това не я прави по-малко български поет, напротив. В миналото на няколко места съм споделял моето собствено чувство, че „Япония е моята поетична родина“. Изглежда ситуацията е същата и при Венелина … В наши дни, напротив, сме свидетели на противоположната тенденция – хайку на Запад се отдалечава от японската култура и в същото време се създава колониален сурогат за „японска култура“. Резултатите по отношение на поетичните качества на западното хайку са опустошаващи. Работата е там, че японската култура е в същността си „култура на сърцето“ и точно това качество „култура на сърцето“ липсва при западните хайку поети.

Ето защо действа освежаващо да срещнеш поетеса като Венелина Петкова, която много последователно следва поетическия път на своето сърце.

*

В края на този кратък феноменологичен обзор на хайку поезията на Венелина Петкова ви предлагам три нейни калиграфии и суми-е, рисувани като илюстрации за горните три ренсаку.

Първата в спонтанна абстракция и илюстрира ренсаку по темата „Лунна светлина“ от Дебюси:

Втората е суми-е рисунка към ренсаку „Пет вече отминали години“:

Третата е калиграфия „Хайкудоо“ (или „пътят на хайку“):

Димитър Анакиев