СГЪСТЕНА ТИШИНА – импресивни състояния – танка и танка проза на Виолета Цолова

ДВА ПЪТЯ

*
Само два пътя има любовта.
Страшно е да загубиш
и двата.
Времето си измива ръцете
в сълзите ти.

*
Детето седи в клоните
слуша песента на гората,
внезапно запява с птиците
вятърът стихва.

*
Камъчета по пътеката
извивки на змия в храстите,
лек, гальовен ветрец,
мечта за горски ягоди.

*
Боли сърцето
когато видиш как
паяжината се сгъстява
над всичко досега
непростено.

ХОТЕЛ “ДИАМАНТИ” И МОРЕТО

*
Стигни ме! – казваш на морето
от високия балкон
и го изпиваш с поглед.
Душата ти е полетяла птица.

*
Дъждът разля морето,
ухание на земя и бор,
неподозирана красота.
Срещнаха се
пратеници на съдбата.

*
Приглушеният шум
на вълните до брега,
приспивна песен,
в скали издълбано сърце
колкото въздишка.

*
Ако морските капки бяха думи
ако думите бяха клавиши
ще ни трябва душа
за вселенската музика.

*
Оставих струните,
вълните и брега
да се блъскат
и да ме викат, додето
аз потъвам в тревите.

ГЛАДЪТ НА СЕНКИТЕ

Тъмнината се сгъстяваше по ъглите на стаята като в картина на Рембранд. Виждаше се само
масата – кръгла, тъмнокафява и полирана, от далечно време. От едната й страна стоеше детето ми, вече тийнейджър, от другата бях аз.

Приличахме на статуи. Между нас на стола седеше леля ми. Тя придърпа голямата купа с
храна и започна лакомо да гребе. Гледах вцепенена. Внезапно ме обзе тревога. За нас нищо не остана. Посегнах и издърпах купата. Беше почти празна – оставаха 3-4 лъжици.

-Какво правиш, лельо, защо бързаш?

Веднага всичко пред мен се разпадна. Събудих се. Нямаше маса, нямаше никой. Леля ми отдавна беше починала.

Неведоми пътища
по които върви
тъмната страна на времето.
Какво знаем?
Какво да научим?

*
Глад и жажда надвиснали
над мъртви и живи
тежки облаци вместо ясно небе
старици раздават
варено жито за помен.

Виолета Цолова