СИН ЗА ОНЗИ СВЯТ – приказен разказ на Цонка Великова
Коварни и жестоки врагове нападнали една страна и я превзели. Младите мъже в нея не се примирили. Грабнали кой каквото оръжие имал и не давали мира на тиранина. А той, от безсилие, а и за отмъщение, въвел крайно жестоки наказания. Едното от тях било, че като хванели някого от непокорните, заедно с него задължително убивали и неговите родители.
След една битка враговете заловили близо до някакво село тежко ранен момък.
Помислили, че е от селото. Затова командирът заповядал насила да бъдат докарани на мегдана всичките му жители и наредил родителите на момъка да излязат и застанат до сина си, за да понесат наказанието заедно с него.
Времето течало бавно и мъчително. Хората със замрял дъх се притискали един в друг, понеже всички разбрали, че нищо добро не ги чака. Командирът се изнервил от продължителното чакане и едва се сдържал в кожата си:
– Броя до три – изкрещял – и ако дотогава кучетата, които са родили и отгледали това псе, не се покажат, или ако вие не ги посочите, ще заповядам да ви заключат по къщите и да ги запалят, та живи да се опечете в тях. Едно-о-о, две-е-е, три-и-и…
– Идвам, идвам – чул се сред тълпата старчески глас.
След малко пред всички излязъл възрастен мъж.
– Аз съм бащата – рекъл.
Присъстващите замрели от изненада, защото съвсем точно знаели, че старецът нямало как да е бащата и че едва ли познава момъка, тъй като той не бил от тяхното село.
А когато старецът го доближил, момъкът понечил да продума нещо, но старият човек така силно го притиснал към себе си, че не могъл да каже каквото и да било.
– Защо трябваше толкова дълго да чакам? – гневно попитал командирът.
– Защото едва чувам и трудно разбрах какво викаш.
– А майката, майката къде е?
– Тя отдавна се спомина.
След тоя отговор от тълпата прозвучал и женски глас:
– Как не те е срам на стари години така безсрамно да лъжеш! Жива за умряла да ме обявиш!
Възрастна жена дошла до стареца и ранения момък. Прегърнала и двамата. Сега вече повечето хора съвсем нищо не разбирали, защото жената не само че не била майка на момчето, но не била и съпруга на стареца.
– Ти защо? Защо? И с мене само можеше да мине… – попитал шепнешком старецът.
– Не помниш ли, че се заклехме винаги да сме заедно. Е, като било писано животът да ни раздели, нека поне в смъртта да изпълним клетвата си. А пък това момче в отвъдното ще бъде нашият нероден син – отвърнала беззвучно жената, за да я чуе само възрастният мъж.
Двамата старци посрещнали смъртта, без да отделят очи един от друг, прегърнали чуждото, но вече тяхно момче.
По-късно възрастните жители на селото си припомняли, че на младини старците имали любов за завиждане, но някаква стара семейна вражда ги разделила. Обаче както сега се видяло, любовта им един към друг така и не била угаснала.
Цонка Великова
Из “Търсачи на чудеса”, изд. “Фараго”, С., 2023
