БИСЕР В ГОРАТА – есе на Стоян Михайлов

Открай време горите ни омайват със своите красоти!

Със своя богат животински и растителен свят,  пъстроцветни поляни и неспирни птичи надпявания са изкушение за неотлъчната им връзка с човешкото битие. Ето и пример за горното твърдение.

Недалеч от  село Л.., на въздигнатия склон се простира от незапомнени времена вековна широколистна гора. С нея хората от ранна пролет до първия сняг доволно преживяват. Подбират ден по ден от сухите и клонаци, лете събират билки и  плодове.

Най-доволни винаги са познавачите на гъби!

По време на Великден и Гергьовден горските поляни се огласят от наздравици и песни, а младите вият люлки по дърветата! Девойките изплитат вещо уханните горски цветя!

Но едно място в тази гора е по сърцето  на всеки човек от селото и не само оттам – воднокристалният бълбукащ извор! Сгушен под вековен дъб, изворът излива водните си струи целогодишно!

Колко болни и недъгави намериха утехата си край него? Кой го създаде и откога блика този благодат – никой не знае. И тази мистика кара всеки застанал пред него да изрича кратката си молитва – молитва за здраве, за прошка, за обич и доброта!

Дали вековният закрилник над него, с разперени яки криле, дочува тези молитви? Дали изречени пред изворното огледало те не отлитат към небесата, като символичен поклон?

Стоя и поредно се питам, а пред мен водата бълбука ли бълбука…

Мисля си, че това е знакът й за съгласие.

30.10.2023, Търговище

Стоян Михайлов