СКРИТИТЕ ДУМИ – поезия на Джанино Даскалов

ЕДИН ДЕН

Събрал часовете набързо
и този ден ще си отиде,
а с него и частица същност
от онзи план, уж тъй велик
неясно как отгоре спуснат!
Наредени, чакат след него
и добрите и лоши години!
Часовникът на твоето време
спомените с пясък засипва,
не закъснява и не избързва,
за всички жестоко е точен!
Така е, но този ден още е тук
ще го прегърна някак за сбогом
с надеждата дано догодина
при мен да се върне отново!

СКРИТИТЕ ДУМИ

Скритите думи
Някога много отдавна,
безпричинно усмихнат
притичвах през дните
на безкрайното време!
Влюбен във всяка минута
на младостта омагьосана
търсех скрити послания
дори в скучноватите дни.
В синевата премигваща,
под голямата стара липа
животът ухаеше странно
на пресен ябълков пай
и на смешна невинност!
Неочаквано времето спря,
после забърза припряно
без смисъл, цел и посока!
Стреснат, видях непознат
натъжен с посивяла коса
и разбрах най-неочаквано,
че вече не ми е приятел
неблагодарното огледало!
Единствено думите скрити
в бележник, когато летях
отново ще нося, като щит
там, точно там до сърцето!

РАЗХОДКА

След този дъжд внезапен,
един след друг
корабите ми потъват!
Тъгата със забрадка от мъгла,
приведена изнизва се в безкрая,
когато там високо в небосвода
затворила очи дъгата
изпъва се и засиява
във въздуха кристално натежал
от споделените усмивки!
Тогава уличното куче в мен
отърсва лошотията си вирусна
и маха весело с душата си опашка
към мокрите листа
на вишната тъй стара.
И тръгвам в белотата на снега
от нежните и венчелистчета!

Джанино Даскалов