ЧАСЪТ НА ЙОАНА ДИМИТРОВА – редакционен коментар
С интерес очаквахме първите картини на младата художничка Йоана Димитрова, за която получихме препоръка от Людмила Данова – поет и разказвач, добре познат на редакционния екип и на читателската аудитория на сп. „Картини с думи и багри“. И не останахме разочаровани.
Пред нас са три творби, изпълнени с различни живописни техники, върху различни по естеството си медии. А онова, което ни очарова още повече, бяха сполучливите авторови заглавия, загатващи за дълбока чувствителност и добро познаване на силата на думите.
Часовникът на Аза
Тази картина, със своята централна симетрия провокира към поглед навътре, към самоизследване и самопознание. Едно деликатно равновесие между вътрешния мир на Аза, бездната на подсъзнанието и шеметния бяг на Света-вън. Тиктака вътрешният ни часовник, за да ни даде усещане за стабилност, за някакъв контрол върху времето и онова вътре-вън, което остава далеч от възможностите ни за осъзнаване, разбиране и приемане.
*
Ето какво споделя за себе си младият творец:
„Казвам се Йоана Димитрова, на 22 години, от град София. Към настоящия момент съм студентка в столицата. От дете съм свързана със света на изкуството, като съм се занимавала и продължавам да се занимавам с него под различни форми.
Първо, започнах с танците, играех народни танци и те бяха моята страст. След това преминах към изобразителното изкуство и усетих, че рисуването е нещо, което искам да правя от сърце. Продължих да се развивам в творческата сфера, благодарение на запознанството ми с модния дизайн. Открих, че имам страст към създаването на модни илюстрации и измисляне-то на креативни облекла ме прави щастлива. Сега съм по-фокусирана върху пред-ставянето на същностни за мен въпроси и теми чрез изкуството.
Основните теми в моите нарисувани произведения са свързани със същността на битието, човешката природа, космоса и любовта.“
Да бъдеш Тукан
*
Може би „Да бъдеш тукан“ е опит за изследване и разгадаване на любовта.
В зеленото царство на светлината и природата най-естествено е да бъдеш тукан Да изследваш с втренчен поглед света около себе си, осъзнато да търсиш одобрението на околните, да търсиш любовта – като път за себеутвърждаване, като път за пътуване през времето, към вечното съществуване на вида. Туканът излъчва самоувереност и тържество. Той е намерил своите отговори и е готов да ги сподели. Ще се осмелим ли да приемем неговата победа над тленното? Ще последваме ли неговата пътека към естеството на живота?
„Аз обичам да изразявам себе си чрез фигури, цветове, символи и абстракции. Моето намерение е винаги, когато творя, да търся познание и да изпълвам платното със смисъл.“ – продължава художничката.
Пробуждане
Колко прекрасно е – да изпълваш платното със смисъл! Половин сърце, едно прогледнало око, едно загатнато лице – колко повече може да каже акварелът?
Един път към познанието остава отворен!
редакционна статия
