СКУЧЕН РАЗКАЗ – разказ на Десислава Стоянова
Навън маранята трептеше като живо същество.
Вътре климатикът охлаждаше дори най-малките гънки на мозъка.
Дори времето се прозяваше.
*
Скуката се бе настанила трайно в скута на момъка. Заради нея нищо не му ставаше. Седеше в полулег в люлеещото се кресло и гледаше в една точка. Точката се смаляваше, а после се увеличаваше. Може би прекалено дълго се бе взирал в нея. Вече започваше да си представя, че точката е паяк, който се движи нанякъде. Дори му се стори, че тя наистина се движи.
И днес нямаше какво да прави.
Кутиите от пица се въргаляха по пода. Котката му Лирго дояждаше коричките, които той не обичаше. Чувстваше се пренебрегнат. Всичките му приятели заминаха на лятна почивка и той остана сам. Сам с мислите си. Сам със себе си. Дори сам от себе си. Абе какво толкова? Една връзка свърши преди половин година. Свърши като, като двугодишна луковица, която не ражда нищо на третата година.
Имаше още много дни до края на протяжното и самотно лято. Имаше още много мигове без нея. Без вечните й намусени физиономии. Без нейните непрекъснато обсъждани проблеми. Обаче и без гладката й кожа. Без косата й от коприна върху лицето му по време на секс. Без аромата й и без нейните пръсти върху тялото му.
*
За половин година липса се бе отдал на обилно хранене с нездравословни храни. Оправдаваше се с това, че е самотен и това е единственото му удоволствие. Вкисна се като изоставена в хладилника отворена кофичка от кисело мляко. Поне родителите му да бяха живи. За жалост и тях вече ги нямаше като всичко в живота му.
Наближаваше петдесетте си години, а бе сам. Лирго се отърка в краката му ,сякаш за да го опровергае.
Беше изговорил целия си яд с целия свят. Разказа цялата си болка на своите приятели, но прекали. Бяха го слушали в продължение на часове, дни и месеци. Съветвали го бяха да се вземе в ръце. Накрая вдигнаха ръце и избягаха от него кой където види.
Мрънкащите натоварват дори най-здравата психика. Бяха все заети и го отбягваха.
*
Работата му също не вървеше. Като уеб дизайнер преди имаше някоя и друга поръчка, но сега не му се и общуваше с клиенти. Добре, че стаята, в която живееше си беше негова. Нямаше кой да го изгони докато си плаща тока, водата и храната. Наследил бе от богатите си родители доста къщурки пръснати тук – там. Имаше какво да продава и го правеше.
Имаше пари, но това не му носеше удоволствие.
*
Усещаше, че е загубил вкуса към живеенето.
Започваше да мисли, че да си плужек не е красиво, но е приятно.
Както се люлееше на креслото и заспа.
*
Присъни му се, че е в някаква чудновата страна направена от пица. Къщите бяха от пица. Хората бяха от пица. Бившата му също беше от пица.
Той я изяде. Почувства се страшно доволен, че ще изходи точно тази пица.
Когато се събуди на лицето му имаше усмивка. Не помнеше от кога не се беше усмихвал. Едва стана от креслото. Тялото му бе доста наедряло. Бавно събра кутиите от пица.
После отвори лаптопа и си хареса една почивка в Гърция. Запази я. Погледна през прозореца.
Бе вечер , а лек тъмен ветрец бе заменил маранята. Облече си чисти дрехи. Сложи си парфюм.
И с решителна крачка отмести скуката от скута си.
Десислава Стоянова – liulina
