СТЕФАН СТАМБОЛОВ: ТВОРЧЕСТВО
30.01.1854 – 06.07.1895
ПОЕЗИЯ
ВОЗВАНИЕ
Ей, народ поробен,
Що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?
Дойде време, дойде час
иго да строшим.
Хайде, хайде, хайде,
на бой давървим,
стига, стига толкоз
в Влашко да стоим!
Паши, чорбаджии,
заптии, кадии,
келяви султани кръвта ни пият.
Дойде време,дойде час
да им отмъстим!
От гърци-владици
ти се оттърва.
Но още турци
вирнали глава,
чернят ти живота,
тъпчат ти честта.
Дойде време, дойде час
да им отмъстим!
Ха, народ поробен,
подигай глава!
Да станеш свободен,
да смажеш врага!
Че като надвиеш твоя заклет враг, ти ще придобиеш нов, честит живот, пълен със свобода, пълен с добрина.
Дойде време, дойде час
иго да строшим!
Хайде, хайде, хайде,
на бой да вървим,
стига, стига толкоз
робство да търпим!
Търново, юний 1873 г.
МАРШ
Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
ний искаме свобода
с човешки правдини.
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!
Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!
ЗАЩО Е ТОЯ ГРОБ
Защо е тоя гроб
сред смет изкопан?
И кой нещастен роб
е в него закопан?
о, брате мой, кажи!
-Въстанник тук лежи…
НА МОИТЕ ДРУГАРИ
Другари мои, паднали
сред кървавия бой!
На вас аз посвещавам
трудеца слаби свой;
на ваща памет свята,
на ваще имена –
песните си печални,
излезли от душа.
Не паднах аз кат вазе
в неравната борба,
която ний вдигнахме
за наща свобода.
Сляп случай ме запази
от сърпа на смъртта,
и днеска пак съм скитник
по чуждата земя.
И пак съм азе в Влашко,
пак в тоя същи град,
от дето ний тръгнахме
на подвиг чист и свят.
Тук всичкото все тъй е,
както беше тогаз,
но няма само, братя,
по-многото от вас.
Едни от вас паднаха
на бойното поле,
на шията на други,
пристегнаха въже,
а някои изгниха
във турски хапсани,
а други смърт ги срещна
в студените води…
Почивайте веч сладко
вий в хладната земя,
и ваще гърди мъжки
не гложди веч скръбта,
нито ви мисъл мъчи,
че народа е роб,
че скотски и несносен
е негова живот.
Почивайте, мой братя,
лека да ви е пръстта!
Изпълнихте си свято
и честно длъжността,
която вий имахте
към своя народ клет –
бе славна и полезна
за него вашта смърт.
От кървите, в които
България плувна,
роди се за тирана
нечакано смъртта.
И тоя огън, който
селата изтреби,
престола на султана
пак той ще изгори.
Честит е человека,
когато умре
с вяра, че труда му
добро ще принесе
на неговите братя,
на неговий народ,
за който той се й мъчил
през своя цял живот.
Честити сте и вие,
сеятели добри,
поборници безстрашни
за наште правдини.
И вашта добра памет
от род ще мине в род
докат на света живее
българский народ.
България на свойте
юначни синове
венци от лавър зелен
ще да им изплете.
И с тях ще украси тя
хубавите чела
на всички, що паднаха
във бой за свобода.
Гюргево, 11 април 1877 г.
Стефан Стамболов
