Стихотворението на Николай Петров пристига през фронтенд приложението на списанието – още едно доказателство, че авторите усещат тази възможност като естествен път към читателя. В тези стихове погледът към смъртта е едновременно тих, човешки и философски, без излишна патетика, но с дълбока вътрешна светлина. Лирическият говорител проследява границата между спомена и избавлението, между тленността и онова, което остава отвъд страха. Една кратка, но силна поетична медитация за последните мигове и за избора – да приемеш или да се бориш.
СМЪРТТА – стихотворение на Николай Петров
Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави
и тлеят нежно сред покой;
не искат да си спомнят, стъпкани,
мечтите, бройни и безброй!
И тялото разперва дланите,
приело гузната съдба;
на път е явно към избраните,
избавените от смъртта.
Смъртта, избавяща избраните,
протяга своята коса.
Приемате или се браните –
намирам разлика… едва!
Николай Петров
