СНЕЖНИ ВЪРХОВЕ – хайку на Мирослава Симеонова

Снежни върхове,
безпределна яснота –
жаждата за свобода.

Напук на всички
заповеди Божи лозата
плаче, но се пръква.

Късно научих
имената на цветята
и на много пътища.

Вечерта пристъпя
тихо и ми носи мир.
Приспивам своя ден.

Град, пренаселен
не от хората, а от
символи и знаци.

Улиците ни –
празни и празнични.
Неделна святост.

Ключ към дома ни
лежи на тревата –
към сърцето ми.

Бащина ръка –
момченце малко
върви и пее.

Ти ли трябваше
да ваеш статуи и
да се влюбваш в тях?

Тръгвам по пътя
към свидния си свят.
И моята поезия.

Мирослава Симеонова

Текстът е селектиран за „Човек. Антология на българското хайку“ със съставители Димитър Анакиев и Габриела Цанева, изд. gabriell-e-lit. Авторът е включен в изданието с други, предложени от него произведения – бел. ред.