„ЗАЩОТО – VII“ НА ЦОНКА ВЕЛИКОВА, МОЗАЙКИ НА ИЛИЯ ИЛИЕВ – редакционен коментар и представяне
Цонка Великова за седми път представя на читателя своите неповторими афоризми-тристишия „Защото“, като за пореден път се доверява на екипа на изд. „Архимед-2“, редактора Юлияна Дамянова и графичния дизайнер Ангелина Аврамова.
Пред нас са 86 сентенции за нещата от живота не просто дават отговори на терзаещите ни въпроси, но и тласкат към размисъл – защото зад всеки отговор, както знаем, се крие зародишът на нов въпрос.
Авторката отново е в тандем с проф. Илия Илиев, който вплита своите изящни мозайки в словесното изражение на нейните житейско-философски търсения.
Тази творческа симбиоза ме провокира да представя своеобразния диалог на словото и камъка – една приказка, в която всеки ще види красотата видимото и ще открие красотата на мъдростта.
Защото,
не влиза ли в употреба,
мъдростта е безжизнена.
Защото
майките трябва да са криле,
а не котва за децата си.
Защото
обликът на настоящето
не е случайност, а резултат
Защото
самохвалството принизява
извършеното добро.
Защото
премълчаната истина
е поклон пред лъжата.
Защото
ненужната отстъпчивост
е угодничество.
Защото
извинението не заличава
причинените вреди
Защото
доволният роб
не мечтае за свобода.
Защото
приятелите не се стремят
да ни прекроят по себе си.
Защото
ученикът е нивата,
на която израства учителят.
Защото
и през седем морета
няма да се спасим от себе си.
Защото
е изкуство в делата да се влагат
само нужните усилия.
Защото
никой не е длъжен
да ни се усмихне пръв.
Защото,
за да не изневерим на себе си,
се изискват саможертви.
Защото
съдбата помни,
какво си пожелаваме.
Защото
почтените помисли градят
доброто бъдеще на децата.
Защото
нямаме ли свои мечти,
робуваме на чужди
Защото
оправдаваме ли виновни
поемаме товара на делата им.
Защото
с чакълче в обувката
не се стига далеч.
Защото
за наблюдателите и за пострадалите
събитията имат различно измерение.
Защото,
преглъщаме ли истината,
не сме свободни.
Защото
трудно се преодоляват бариерите,
с които сами се ограждаме
Защото
не ни пресреща
загърбеното щастие.
Защото
накрая всички
израстваме с тревата
текст: Цонка Великова
мозайки: Илия Илиев
редакционна статия
Това е пътуване към себе си и в себе си, но и към другите. Своебразна форма на афористично мислене. Потвърждение на максимата, че човек не остарява, докато е любопитен и търсещ. На добър час на книгата!
„Защо?“ –въпросът, който поддържа взора ни широко отворен към света и към нас самите, който държи будна съвестта ни и вечно живо любопитството ни, а значи и живота в нас.
„Защо?“ – въпросът, който окриля мечтите ни, за да не „робуваме на чужди“, който осмисля саможертвата, „за да не изневерим на себе си“ и ни помага да преодолеем бариерите, „с които сами се ограждаме“.
Благодаря на проф. Цонка Великова за дадените отговори, „защото“ споделената мъдрост прави света по-добър за живеене.