И СНИМКИТЕ ГОВОРЯТ В СТИХОВЕ – поезия на Тодор Билчев по фотографии на Владимир Карамазов
Конкурсът за художествен анализ на фотография „Снимките говорят“ на Национално сдружение „Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ вече има седемгодишна история.
На вниманието на читателите представяме погледа на един поет върху четири от снимките на Владимир Карамазов, дали темите за размисъл на миналогодишното издание.
Тодор Билчев винаги успява да изненада своите читатели с нещо ново. Този път той включва като пролог към новата си стихосбирка „Върхове сред мразове“, която отново излиза със знака на изд. gabriell-e-lit, своите поетични експерименти, вдъхновени от някои конкурсни фотографии.

Сн. № 11, озаглавена от Тодор Билчев
НЕОСТАРЯВАЩАТА ЛЮБОВ
Във бедна къща старец и старица
живеят скромно, без дечица.
И гали старецът със нежна десница
главицата на свойта хубавица.
А геният на Владо ги залавя.
И вади ги от тъмната забрава.
Те тъй прегърнати пред нас застават.
Завинаги в сърцата ни остават.
16.02.2022 г. 6.29 ч., Русе

Сн. № 6, озаглавена от Тодор Билчев
СВЕТЛИНА В ДУШАТА
Огромен кръст от свещи запалени
гореше днеска празнично във храма.
Божествен огън в души разпален е.
И светлина навред огрява. Само.
А Владо снима го със полилея,
със хората, с иконите, с цветята.
От снимката му светлината грее –
искра негаснеща върху земята.
16.02.2022 г. 10.11 ч., Русе

Сн. № 25, озаглавена от Тодор Билчев
ОТВЪД САМОТАТА
Самотна снимка на човек самотен
сред замразяваща снежна белота.
Но грее лъч от снимката страхотна –
през преспи, път прави човек към света.
А Владо сякаш не присъства тука.
Той скрил се е умело в апарата.
Избягал тъй от делничната скука,
прогонва самотата от земята.
16.02.2022 г. 11.11 ч., Русе

Сн. № 8, озаглавена от Тодор Билчев
КЪМ ВЪРХОВЕТЕ В НАС
Каква прекрасна гледка! В горд Балкан
момче и куче гледат към върха.
А дядото, със поглед замечтан,
към път обратен протяга ръка.
И тримата – на времето в страстта.
Посред балкански треви зелени.
А Владо ги изважда от пръстта.
Достига с тях върхове големи.
17.02.2022 г. 4.33 ч., Русе
Тодор Билчев, Владимир Карамазов
редакционна статия
