ЕДИН МАЛЪК ВЪЗЕЛ – ренсаку от 100 хайку на Димитър Анакиев и Икуйо Йошимура
започнато на 19.07.2022
завършено на 14.03.2023
ВЪВЕДЕНИЕ
Моето хайку майсторство
излиза на преден план в
свързаните форми
Башьо
Ренсаку е добре позната техника за тематично свързване на тaнкa стихове с цел увеличаване на наративния капацитет на кратките стихотворения.
Този поетичен метод обаче е познат и в западната поезия – тематичното свързване на 15 сонета се нарича „сонетен венец“, а теорията на литературата счита, че един „сонетен венец“ има наративен капацитет на прозаичен роман. Ако 15 сонета (т.е. 120 свързани стиха, т.е. 1440 срички) имат капацитета на роман, тогава със сигурност едно пълнометражно ренсаку от 100 хайку (300 стиха, т. е. теоретично 1700 срички) също има капацитета на „разказа“ в един роман. И така, тук са предизвикателствата за амбициозните хайку поети (независимо дали пишат ренсакy самостоятелно, по двойки или в група), които имат какво да кажат.
Пълнометражното ренсаку „Един малък възел“ беше много добре приет сред приятелите ми. Така Драган Ристич – трийсет години редактор на нишкия вестник „Хайку новини“ – ми писа, че това е „завладяваща работа“, докато Стефан Гил, британски поет от Киото и бивш дългогодишен директор на конкурса Genjuan Haibun, ми писа, че „тази работа изисква поети от висока класа“.
Тук трябва да си спомним и думите на Башьо „Всеки мой ученик може да напише равностойно на моето хайку. Моето хайку майсторство излиза на преден план в свързаните форми“.
Вероятно поради тези причини в историята на международното хайку има много малко пълнометражни ренсаку.
Първото е написано от португалския поет Казимир де Брито и японския Банъя Нацуиши, а второто е това, което направихме аз и Икуйо Йошимура. Сред хайку поетите няма много романисти! Но така е и сред сонетистите: в историята на световната литература досега е написан само един пълнометражен сонетен венец.
Въпреки всичко написано, Икуйо Йошимура е права, когато казва, че ренсаку е идеалният метод за „хайку работилница“, защото набляга както на въображението, така и на тематичния анализ, които са много необходими за един хайку поет.
Начинаещите поети пишат по-малки форми на ренсаку – от 6 до 20 хайку. Написах десетки от тях сам. Трябва също да се каже, че ренсаку е идеално средство за културен обмен. И трябва да се помни, че поезията, включително хайку, има социална функция.
Ренсаку „Един малък възел“ първоначално е написано на английски. После Икуйо го преведе на японски, а сега аз и на български. Преводът на 100 хайку не е лесна задача. Написах само някои бележки към преводите, които ми се сториха необходими, всичко останало оставям на интуицията на читателя.
Само едно триезично издание може да разкрие всички тайни, които крие този ръкопис, и аз се надявам на такава книга.
ПРЕДГОВОР НА АВТОРИТЕ
Обичам да пиша верижни стихове с моите приятели поети. Въпреки това, сложните и културно много специфични правила на „ренга/ренку“ представляват пречка. Затова съвременните поети предпочитат да свързват стихове по ренсаку начин. Виждал съм ренсаку за двама поети от 6, 20 и 100 стиха. Свързването на стихове в ренсаку е много подобно на монтажа на филмови кадри. Монтажът на филма може да бъде „хоризонтален“ (директен), където конкретни елементи са свързани, или „вертикален“ (асоциативен). Мисля, че тази характеристика е много точна за ренсаку „Един малък възел“, което Икуйо Йошимура и аз написахме за около 8-9 месеца, и показва добре как се пише свързана поезия днес.
Димитър Анакиев
Когато бях учител в колеж преди около десет години често карах моите ученици да пишат хайку, танка, сенрю, или разказ в класа по творческо писане.
Това беше наименованието на предмета – „Творческо писане чрез асоциирани думи, направени от изображение и въображение.“ Нашият проект ми напомня за добрите ми дни със студентите. По онова време студентите пишеха произведенията си, използвайки мощно въображение си. Но сега опитах друг подход – хайкуто на Димитър да замени картина или снимка в съзнанието ми. И аз сложих изобразени от мен хайку към неговите. Направихме пълнометражно ренсаку, РЕНСАКУ от 100 хайку! Верижни стихове! Много се гордея с тази работа с Димитър.
Икуйо Йошимура
РЕНСАКУ
1.
Едно възелче
в буков пън – толкова
много въпроси
Димитър
2.
На вратата възел,
направен от баба,
говори с луната
Икуьо
3.
Луна няма.
Някаква статуя пее на крепостта,
пее на реката.
Димитър
4.
млад турист с раница
върви покрай каменната стена
и си тананика приспивна песен
Икуьо
5.
Срещнах охлюв
на тесен път – и двамата
със собствено бреме.
Димитър
6.
през тесен път
„Тук съм“
дневното
цвете плаче
Икуьо
7.
Смехът на планината.
Моята австрийска шапка
толкова удобна.
Димитър
8.
летен тренировъчен лагер
ученици се упражняват
да пеят „еделвайс“
Икуьо
9.
Гинко [1]
с професорът – говорим
за миналото.
Димитър
10.
плачещи цикади
съживиха спомени
за варовикова пещера
Икуьо
11.
Тъмнината на пещерата –
по-стара от нощта е душата на планината.
Димитър
12.
теренна екскурзия…
ярки гласове на млади ученици
като пеене
Икуьо
13.
Среднощни деца [2] млъкнаха
гарван заграка
от бора.
Димитър
14.
мното по-бързо
отколкото орелът
в неговия кампус интернет променя деня
Икуьо
15.
Моите приятели
и моите древни предци
смесени във фейсбук
Димитър
16.
червени рози –
любимата на майка ми подряза
стойката си за снимки
Икуьо
17.
Преди дъжда,
снимам селянин –
беззъба усмивка
Димитър
18.
фермерски пазар –
случайно срещам стар приятел
с куп лалета
Икуьо
19.
Бременна от
женен мъж, дъщеря ми
отрязва три лалета.
Димитър
20.
седемнадесетгодишен син
вече не ни показва
новата си приятелка
Икуьо
21.
Натюрморт.
Няколко проститутки
на главната улица.
Димитър
22.
продавач на балони
се разхожда до празнични плувки
в своя град
Икуьо
23.
Пратер[3] във Виена.
Виенското колело се върти
до нацисткия бункер
Димитър
24.
Преди да избягат от бомбардировките по
време на войната,
убили всички животни в зоологическата
градина –
приглушена светлина на пролетна луна
Икуьо
25.
Колко достойни
са тези бездомни кучета –
есенна вечер.
Димитър
26.
Котешка любов –
кошмарът
на бебето
Икуьо
27.
След плуване
в океана на мечтите,
утро като остров
Димитър
28.
къпещо се слънце
дивите кози ядат зелени растения
в изолирано село
Икуьо
29.
Две чушки
от село: цветът на любовта,
червен или зелен?
Димитър
30.
момиче, облечено в тартанова пола
усмихва ми се в библиотеката
есенен следобед
Икуьо
31.
Толкова много книги
вятърът е прочел –
жълти листа
Димитър
32.
любовни думи –
тревната пътека блестеше
от роса
Икуьо
33.
Знам ли
езика на есента?
Сиви облаци.
Димитър
34.
Пересто-купести облаци отразени върху реката
маха художникът на брега на реката
за сбогом
Икуьо
35.
Самоизработен
Мoke [4] победи световния шампион,
шепнат свраки
Димитър
36.
есенни листа –
квоит [5] на уличен артист
изгрява
Икуьо
37.
Само по тениска
летя през небето – облаците
забравих лятото.
Димитър
38.
„Островът на съкровищата“
пия вкусно вино
с една гигантска дама
Икуьо
39.
Сутрешно кафе –
алфа мъжкарят мърка
на коляното ми.
Димитър
40.
жена свири на флейта
под дърво гинко
искам да се запозная с нея
Икуьо
41.
Един голям бук
пада – демонстрации
в Москва
Димитър
42.
Кой танцува
под есенни листа –
все още са останали възрастни хора
Икуьо
43.
Идиот
с А-бомба си играе
в пясъка на властта.
Димитър
44.
вместо сок от моркови
той пие идиотски сок
в полунощ
Икуьо
45.
Представям си
опустошена планета, докато
пия чай от мента
Димитър
46.
всеки търси
зелената земя с много
четирилистни детелини
Икуьо
47.
Все още
непожълтели листа –
ядки падат
Димитър
48.
започвам да си тананикам
мирис
на кестенова торта
Икуьо
49.
Тук, в мазето,
до консерви за зимата,
животът на кучето започва
Димитър
50.
майка котка
се втурва към бебетата си
в подземния проход
Икуьо
51.
Стана студено.
Графити и бездомници,
скупчени в коридора
Димитър
52.
графитите
на стената
„аниме момиче с пистолет“
Икуьо
53.
На прицела
на войната — златна котка
в златна гора
Димитър
54.
ТВ новините казват
войната свършва на Коледа
лека закуска
Икуьо
55.
В моето село
Душевадникът разбива все повече и
повече дръжки за брадви [6].
Димитър
56.
Моят ангел пазител
Дайничи Ниорай Буда [7] –
индийско лято
Икуьо
57.
Моите кучета пазачи
си играят тази сутрин –
есенното чуруликане толкова тихо
Димитър
58.
парти за брачна среща
във фермата на хълма—
там скачат зайци
Икуъо
59.
Сватба на небето
и земята – облаци, носещи дъжд, пресичат планината
Димитър
60.
в слънчева стая
съпругата на фермера сортира
боба на едър и дребен
Икуьо
61.
Има ли само
враждебни гиганти в облаците? Продадох кравата отдавна. [8]
Димитър
62.
Това суеверие ли е,
че джуджетата се появяват от пода
в лунната нощ?
Икуьо
63.
Ястребово око
не може да види седемте джуджета
в моя двор
Димитър
64.
минавайки през алея
“Тук съм”
дневното цвете плаче
Икуьо
65.
F1.618
среща първия сняг
тичащи хора
Димитър
66.
криволичещи линии на гуми
изглежда като труден човешки живот
на сняг
Икуьо
67.
Към планинското село
само следите от гумите ми —
страх от лед
Димитър
68.
малонаселено село
ледени цветове в пълен разцвет
на млади клони
Икуьо
69
Все още не са асимилирани
в доминиращата култура – липсващите в гората врабчета.
Димитър
70.
До камината
различни цветове на дрехи
творят пачуърк.
Икуьо
71.
„Светът е малък“
но моият котарак скочи
в камината
Димитър
72.
и малко момиче,
и котка говорят на
първия сняг
Икуьо
73.
Тя спи с нейната
панлевкопения. За какво мечтае
моята нова котка?
Димитър
2022.12.18
74.
Дзен храм в Киото
на картината на Sumie, нарисувана бяла котка, изглежда знае кога зимният дъжд спира
Икуьо
75.
В храма за гледане на луната [9],
две котки спят –
Иса и Сантока.
Димитър
76.
сняг озарява през плъзгаща се хартиена врата — рафт с антични книги изглежда засрамен
Икуьо
77
Миналото започна да избледнява –
слънчевите лъчи си пробиваха път
през спуснатите щори
Димитър
78
лека миризма
на Уме [10] цъфти до дзен храма
през таванския прозорец
Икуйо
79.
В празна градина
ябълка като залязващо слънце
на заек.
Димитър
80.
младо момиче
облече рокля на заешки модел
разходки по парка
Икуьо
81.
За диви животни
има много родини –
парче словенски лед
Димитър
82.
Нова година…
песента на моя роден град
от мобилния
Икуьо
83.
Миризмата на дърво
в дърводелска работилница
в непознат град.
Димитър
84.
мирис на бързане
на ново татами,
време за чай със смях
Икуьо
85.
от татамито бърша мокрите си отпечатъци
Димитър
86.
Бикът блести
през рамото му
зимни бани
Икуьо
87.
През нощта,
стотици слънца блестят
точно отвъд границата
Димитър
88.
кръстовище
на границата на селото
лилава магнолия в пълен разцвет
Икуьо
89.
Стара Мазда —
само надписът „Почит“
непокрит със сняг
Димитър
90.
правописни грешки,
колебливи, изплъзващи се думи зимни писма от стар приятел
Икуьо
91.
Думите към моя приятел
идват при мен със здрач –
топло, сякаш е пролет.
Димитър
92.
пролетна светлина
пълзи по прозореца
като котка
Икуьо
93.
Света Петка Брезнишка –
седем престола
на първите кокичета.
Димитър
94.
каменен път
кълнове от малка теменужка
във всяка пукнатина
Икуьо
95.
В океана на времето,
къде плуват
котешките петна сега?
Димитър
96.
пролетните звезди
и фарът на скалата
и двете мигат
Икуьо
97.
Нощен полет над Балкана.
Чувството, че никога
не съм кацал.
Димитър
98.
Поток от черешови цветове…
Не мога да си спомня името му
на срещата на възпитаниците.
Икуьо
99.
Реката на бъдещето
носи нашите мисли.
Входяща вода.
Димитър
100.
полярната звезда свети
както в небето, така и в морето
пролетна зора
Икуьо
[1] Гинко – поетична разходка сред природата с цел събиране на впечатления за писане на поезия
[2] „Среднощни деца“ – роман на Салман Рушди
[3] Пратер – увеселителен парк във Виена
[4] Моке Ниман, млад американски шахматист
[5] сплескан железен пръстен или кръг от въже, използвани в игра на хвърляне
[6] Приказката за оплакването на гората, заплашена от сеч с брадва. „Не се сърдя на брадвите, че ме отсичат“, казала гората на брадвата. – „Ядосана съм на тези дървета, които станаха дръжки на брадви.“
[7] Dainichi Nyorai Буда е „Mahavairocana“ – който озарява Вселената.
[8] Джак и бобеното стъбло
[9] Tsukimidera – „Храм за гледане на луната“. Намира се в токийския квартал Аракава. Той принадлежи към будистката секта Ничирен. Поети, включително Иса и Сантока, са ходили там, за да гледат луната и да пишат хайку. Краят на самия храм е „котешкият квартал“.
[10] Уме е японска кайсия
Димитър Анакиев, Икуйо Йошимура
