СОЛТА Е НА ПРИВЪРШВАНЕ – поезия на Илияна Кръстева
ЗА ВСИЧКО СИ ПЛАТИХ
За всичко си платих – за времето, за нещо взето и невзето,
за пробите и грешките. За любовта! За спомените и тъгата,
за крехкостта на думите, за независещите обстоятелства. За
гордостта и раните от гвоздеите и ръждиви забити в душата.
Платих за прошката, за миналите в тишина години, за страха,
че нещо ще се случи без да разбера. За всеки стих написан, за
всяко скрито трепване в сърцето, за миг на слава. За надеждата,
която ме предаде с измамния цъфтеж посред настъпилата есен.
Платих за тръпката, която бързо отминава и за студа в погледа
тъй близък и далечен. За пътя до дома и онова море достигащо
до покрива на къщите. За улиците с дъх от бяло- розов цвят на
кестени. За белите моряци на брега с мъглата, която ги отнесе.
За всяко утро си платих, за всяка изповед. За всеки вик, че „искам,
но не мога“, за Бога разпнат в моята душа. За всеки лист, откъснат
от живота, за всеки пламък, който догоря, за кротостта на нечия
Голгота, за светостта и земната съдба. Дори смъртта поиска да платя.
Вземи, каквото бе донесла в света. Вземи си всичките съблазни,
илюзиите, крепостта, която подчини. Приятелите и предателите.
Всичко без остатък отнеси – ми рече Господ. Прости. Не мога –
пророних аз с прощален стон. Ненужен е отвъд търговският закон.
СОЛТА Е НА ПРИВЪРШВАНЕ
Отдавна! Морето плискаше се до колене.
Ирисите на очите трасираха на хоризонта
равновесието и с отблясъците на вълните
се разписваха в синия тефтер на времето.
Сега! Ветрогон съм и кожата ми е съдрана
от дивото препускане. Барабанът на живота
бие учестено. Той е просто мускул, уморен
да всмуква и изтласква трилионите илюзии.
Постоянно! Създавах приятели за да пречат.
Посоките ми да разбъркват, а аз да страдам.
После! Да измият като Пилат ръцете си и да
обърнат гърбовете, вместо да ме защитават.
И все бушува тази кръв студена в мен преди
сърдечната атака. Не понасям материка, зове
ме океана. Солта е на привършване. Глобално!
Отплавам за да спася звездите – от удавяне…
Илияна Кръстева
