ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ЖЕРАВНА – редакционна статия
145 години от рождението на Йордан Йовков
Йордан Йовков е недостижимият майстор на разказа в цялата българска литература.
Роден е на 9 ноември 1880 година в с. Жеравна. Той е петото дете на Стефан Йовков и Пена Бойчова. Детските и юношеските му години преминават в родното място. Учи в Жеравна, Котел и в София. Учителят му по литература в гимназията му предсказва бъдеще на писател.
Завършва Школата за запасни офицери в Княжево (1902 – 1904), като по време на обучението си публикува своите първи творба – стихотворения, а по късно – публицистика и разкази.
Есента на 1904 година Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран.
След края на войните настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в гр. Добрич. След като Добруджа е дадена на Румъния, той минава нелегално границата и се установява във Варна. Учител е във Варненската мъжка гимназия до есента на 1920 година, когато единодушно е избран за член на Съюза на писателите.
Заема различни длъжности в Министерство на външните работи.
Ненадминат майстор на разказа
Годините, прекарани по фронтовете, войните, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. В прозата му няма ожесточение, жестоки убийства, викове на омраза… Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 година два негови тома „Разкази“. Той утвърдява трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце„ , „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
В творбите си Йордан Йовков изследва темите за нравствените човешки стойности, за любовта, войната, патриотизма, красотата, трудностите на селския живот… Неговите произведения се отличават с ярки описания, дълбока психологическа проницателност и разбиране на човешката природа. Най-известните му сборници с разкази Песента на колелетата, Старопланински легенди, Вечери в Антимовския хан и други се считат за шедьоври на българската литература. Сред най-забележителните му творби са По жицата, Албена, Шибил, Земляци. Те пленяват читателя с трогателните образи, със силата на българския дух и универсалните теми.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През септември 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Оттам на 30 септември изпраща последното си писмо до съпругата си Деспина Йовкова. Поради влошеното му състояние на 11 октомври е откаран в Пловдив и на 14 октомври е опериран по спешност в Католическата болница. Откриват рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние.
На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в мащабен израз на народна любов и признателност.
Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков. Около 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни произведения – на над 37 езика.
Йовковите творби изграждат един привлекателен, интересен свят. Те имат специфично своя неповторима атмосфера. Това е атмосферата на времето, което Йовков изобразява с неподражаемо художествено майсторство.
редакционна статия,
съвместа публикация с в. “Литературно земеделско знаме”
