СОЦИАЛНО АНГАЖИРАНА ТАНКА (ШАКАИ-ЕИ ТАНКА) – статия на Димитър Анакиев
За разлика от хайку поезията, в която ясно са се оформили множество жанрове като „работническо хайку“ и „народно хайку“ и т.н., танка е по-малко склонна към жанров подход, но в рамките на танка са се оформили концепции, които служат за естетическа ориентация и литературна критика.
Тези концепции показват определени авторски тенденции, а не задължение за автора да следва определени жанрови правила.
Тук представям някои от концепциите с примери.
“現代短歌” (gendai tanka) – „съвременна танка“, което включва и социална ангажираност, но не я ограничава. Това е най-широкото понятие, което българският поет е имал възможност да опознае в собствената си практика.
社会詠短歌 (shakai-ei tanka) – „социално ангажирана танка“.
Тази концепция се появявав модерната и съвременната епоха, особено след Мейджи периода (след 1868 г.), когато Япония започва да се модернизира и западно влияние навлиза в литературата.
Все пак трябва да се каже, че началото на “шакаи-еи” може да се открие още през 12 век, когато известният будистки поет Сайгьо, който е крайъгълният камък на японската поезия от векове, не се свени от социалната критика в някои от своите танки.
Сред модерните поети това понятие най-често се свързва с Ишикава Такубоку (石川 啄木, 1886–1912) и Йосано Акико (与謝野 晶子, 1878–1942).
たましいの たたかひに敗れしときに
人を笑ふは やすきわざなり
Да се смееш
на човек, когато
е загубил
битката на душата си —
това е лесно дело.
Ишикава Токубоку
働けど 働けど猶 わが生活 楽にならざり ぢっと手を見る
Hatarakedo hatarakedo nao waga seikatsu / raku ni narazari / jitto te o miru
Работя, работя –
а животът ми все същият.
Поглеждам мълчаливо
своите ръце –
напукани, безсилни.
Ишикава Токубоку
君死にたまふことなかれ
Kimi shinitamō koto nakare
Не умирай, братко –
нека враждата на царе
не ти отнеме кръвта.
Майка ни още те чака –
и сълзите ѝ не спират.
Йосано Акико
Това е първата танка от целия пацифистки цикъл на Йосано Акико, публикуван в книгата “Не умирай, братко”.
Интересно е, че Акико, вероятно най-великата японска поетеса на танка, известна с любовната си поезия, първо подкрепи войната със своите патриотични танки, по-късно се обърна към пацифизма. Заради патриотичните си танки след войната тя беше в немилост пред новата администрация.
*
Забележителни са стиховете на Сайто Мокичи (斎藤 茂吉, 1882–1953) за следвоенната мизерия.
焼けし町に 小さき子らは 遊びをり 空青き日の かなしき静けさ
Yakeshi machi ni / chiisaki kora wa / asobi ori / sora aoki hi no / kanashiki shizukesa
Сред пепелта
деца играят весело –
в синьото небе
тишина отеква тъжно,
напомняйки за войната.
Сайто Мокичи
Съвременните поети засягат редица социални теми, от правата на жените през отглеждането на деца, миграция до екологията:
「がんばって」 それしか言えぬ 大人なら 子どもを産むな 育てるな
“Ganbatte” / sore shika ienai / otona nara / kodomo o umu na / sodateru na
Ако само „Справяй се!“
можеш да кажеш на детето –
не го раждай тогава,
не се наемай да бъдеш
родител с куха утеха.
Тавара Мачи
水の記憶
わたしの指に
ふるえてる
魚の夢と
葉の涙と
Паметта на водата
трепти по пръстите ми –
сън на риба,
сълзи на листо
се сливат в танка.
Марико Китакубо
*
Изразите, които все още се използват в естетиката на ангажираната танка, са “политическа танка” (сеиджи танка), “танка по актуални въпроси” (джиджи tanka), “антивоена танка” (хансен танка) и “танка срещу ядрената енергия” (гемпацу танка):
政治短歌 (seiji tanka) – „политическа танка“
時事短歌 (jiji tanka) – „актуална, тематична танка“
反戦短歌 (hansen tanka) – антивоенна танка
原発短歌 (genpatsu tanka) – танка срещу ядрената енергия
改憲の
風の中にも
咲く花は
子らが手放す
平和の名残
Дори сред
ветровете на промяна
цъфтят цветя –
децата изпускат
останките от мира.
Сато Цуга (佐藤通雅, Satō Tsūga)
И накрая, един изтъкнат танка поет, 岡山義夫 (Okayama Yoshio, 1900–1975), който беше марксист и президент на Пролетарския литературен съюз (Puroretaria bungaku renmei).
工場に
汗するわれの
ひるめしは
妻のにぎりし
塩むすびひとつ
В завода
потя се – обядът ми:
оризово топче,
стиснато в ръката
на жена ми с малко сол.
Окаяма Йошио
Димитър Анакиев
