СПАСЕНИЯ – стихотворения на Тодор Билчев
НА СИНИГЕРА В ОКОТО
Синигерчета побелели
за лястовички се представят.
Във Красен на корниз са спрели.
Какво е жица те не знаят.
С премръзнали крачета висят
на снежния корниз прецизен.
За бели лястовички мислят
ги всички в този свят измислен.
А те стоят да си починат
от пътя, пролетян сред злото.
И крият се да не загинат.
Но носят с бялото доброто.
Че мъка има, всички знаят.
Синигерчета мили кой ли
си би помислил да признаят
и тях за лястовички бели?
Че жицата в корниз обърна
днес времето ни тъй жестоко.
Да можем щастие прегърна,
на птичка крием се в окото.
5.03.2025 г. 19.59 ч., Русе
НА БЕЗСМЪРТИЕТО С ПЕСЕНТА
Щурците пеят и не мисли никой
за тебе ли, за мене ли го правят.
Душите ни със песните си викат.
Щурците, пеейки, ни призовават
да тръгнем в нощите след тази песен,
без слава и победи ний да дирим,
че хляба на земята сме омесен,
живота да прославим като свирим.
Тук всеки ден един щурец умира
за мен, за теб, за други, за човека.
Животът, все едно, за миг не спира.
Живее мъничко щурче у всеки.
Че няма злоба, песен като има.
Щурците само от любов разбират.
А песента е тяхната любима.
И, свирейки, не знаят, че умират.
23.02.2025 г. 17.17 ч., неделя, Русе
СПАСЕНИЯ
Когато си предаден, изоставен, болен
и цял светът красив в краката ти е срутен,
когато чувстваш, че от глина си направен
и не от слънце, а във мрак се будиш сутрин,
свари си чай от мъката и от тъгата,
а гроздовете скръб стъпчи в пенливо вино
и се качи в небето пусто на дъгата,
оттам да видиш, че наистина е синьо.
Но изгрева недей сега да го пропускаш.
Че в него крият си кръвта и боговете.
Пегаси огнени към утрото препускат.
Навсякъде изгрява. Първо е в морето.
Потегляш ти от изтока на твойто болно тяло.
Тъй слънце тръгва, но към запада отива.
И нищо не остава, цял ден, че е гряло,
угаснало зад хълма в мрака щом се скрива.
И само мрак предателствата грозни носят
А болестите скръб, тъга и безнадежност.
Дори докрай обувката живот износил,
нозете можеш да спасиш ти само с нежност.
А свита в тялото душата ти на тясно,
недей измъчва с вечната надежда гола.
Че тя, в страданието винаги наясно,
спасение намира в истина набола.
14.03.2025 г. 23.23 ч., Обретеник – започнато
20.03.2025 г. 19.39 ч., Русе – завършено
ЦЕЛТА КОГАТО С ПЪТЯ СЕ СРАЖАВА
Когато е целта далеко,
към нея трябва път да има.
Не стъпва се по него леко,
ала целта е достижима.
Не искат младите да ходят
по пътя, който извисява.
За днеска те си търсят кода.
За утре? Кой ли продължава?
И как ли време да отгледаш
в безвремие жестоко, пусто?
Доброто щом броят за вредно
и с взлом разпъват го на кръста.
Целта една била е вечно.
Но пътищата са различни.
Дали да минеш бързотечно?
Или да изгориш благоприлично?
Това от векове се спори.
И жертви са се дали, даже.
Но и до днес светът говори,
че всяка цел била прокажна.
А пътят винаги към нея,
щом бърз е, я унищожава.
Затуй за дълъг път копнея,
целта, с когото се сражава.
20.03.2025 г. 19.19 ч., Русе – започнато
24.03.2025 г. 19.19 ч., Русе – завършено
На 16.03.2025 г. 18.39 ч., като гост в предаването 120 минути по БиТиВи, Радина Червенова цитира пред Св. Иванов думите на Ив. Стоянович от предишно предаване, че „Днешните млади са лишени от дългия път към целта”. Това беше повод за написването на настоящето стихотворение.
Тодор Билчев
