ПРОЛЕТНИ ТРЕПЕТИ - Стоян Михайлов

ПРОЛЕТНИ ТРЕПЕТИ – стихотворения на Стоян Михайлов

Там закътано под бука,
изворче се тихо гуши…
Бистри струйки си бълбука –
песните в гората слуша.

Скрити в клони си будуват,
птиците с любовни трели…
Рожби свидни те милуват,
в чудна радост полудели!

Трънки цъфнали–приветни,
като булки хубавеят…
Пеперуди пъстроцветни
в клонките им се люлеят!

Там пътечка криволичи,
теб към буката отвежда…
Той в симфония се стича,
сякаш изворна надежда!

В таз гора щастливец свърнал –
спри до извора човече!
С обич той ще те прегърне –
във блаженство цял си вече!

Обичам вечерите тихи
над моя град, вечерен час!
Те толкова любов родиха
с красива тайнственост, без глас!

От Източния парк надничам –
градът е в светлини под мен…
С луна го аз поредно кича
за съзидателния ден!

И слушам дивни серенади
на недолюбени щурци…
Те, пеейки умират млади,
но в Донкихотовски дворци!

Щом падаща звездица хвана,
заричам се в заветна цел!
Свидетел в ляво е Балканът,
наметнал тъмния шинел.

Тъй, бавно гаснат светлините
и парят сънено очи…
А, като под вълните бисер,
примамно вечерта мълчи!

02.04.2025

Стоян Михайлов