СПОДЕЛЕНО – интервю и творчески щрих на Елена Влайкова, поет, писател, преводач
Разговор на Людмила Данова с русенската писателка Елена Богданова-Влайкова
Людмила Данова:
Здравейте, госпожо Влайкова! Вие сте писател, който твори с душа и сърце, пишете за възрастни и деца. Имате издадени книги. Член сте на Съюза на свободните писатели. Но какво още бихте ни разказали за себе си? Къде сте родена, какво образование имате? Споделете каквото прецените, че е важно да се знае за Вас!
Елена Влайкова:
Родена съм на 06.03.1957 година в град Попово, община Търговище. Основно образование получих в училище „Н. Й. Вапцаров”, град Русе, като там, в четвърти и пети клас съм дописник на училището към вестник “Септемврийче”. Средно образование придобих в Руска Езикова Гимназия „Максим Горки”, гр. Русе, а след нея завърших Институт по международен туризъм в гр. Варна, специалност Организация на туризма с руски и полски езици, задоволително владея и английски език.
Людмила Данова:
Автор сте на книгите ”Когато вятърът заплаче” (лирика, 1995), „Зарът е хвърлен” (лирика, 2000) и „Рибена чорба” (сатира, 2001). “Въпреки всичко – за пораснали деца и майки” (разкази, 2015).
“Из житейските коридори” (2017) е петата по ред Ваша книга. Следва “Животните разказват”, като тук забележително е, че отглеждате в апартамента си или във вилата си по поречието на Русенски Лом всички герои от книгата, с изключение на прасето Дворжак.
Имате участия след решение на жури в над 15 сборници и алманаси на различни издателства.
Със сатиричните си творби сте награждавана многократно. Разкажете интересен факт за този етап от вашето творчество!
Елена Влайкова:
Получих преди години награда и покана за участие от “Нощен хоризонт”, с водещ Румен Стоичков, но не успях да осъществя участието в предаването, също така и от регионалното Русенско радио “Темпо” с водещ Иван Кавалов, където действително гостувах в нощния блок “Обратната страна на деня” с още непубликуваните си стихове. Имам разказ по темата – ”Радионощ”. Много вълнуващи преживявания бяха тези мои награди и признания!
Людмила Данова:
Споменах за вашите участия в конкурси и сборници, където творбите Ви са включени не защото участието е платено, а защото произведенията са оценени от жури. Продължавате ли да участвате в различни литературни конкурси?
Елена Влайкова:
Да, участвам у нас и в Германия, Румъния, като печеля награди и публикации на произведенията в сборници в България и двете споменати страни.
Людмила Данова:
Ще споделите ли какви отличия имате?
Елена Влайкова:
Трета награда за превод на стихотворение от Пушкин, присъдена ми от Руското консулство в Русе; награда от списание “Магдалена Роса” за стихотворението “Теменуги”. През 2014 г. трета награда за разказа “Игра на гоненица” в регионалния конкурс на Съюза на свободните писатели за поезия и проза. Трета награда за стихотворението “Памет за присъствие”, преведено на испански и публикувано в двуезичния сборник “Пъстър свят”, издаден от издателство “Лунна светлина 13”.
Една от последните ми награди е второ място в литературен конкурс на издателство “Многоточие”, за приказката, започваща с поговорка и завършваща с поука, “Приятелство и взаимопомощ”.
Людмила Данова:
Да поговорим за “Из житейските коридори”, (2017).
Елена Влайкова:
Тази книга с разкази събира 60 на брой текстове – кратка художествена проза на разнообразни теми от живота – случки с хора и животни, от семейния бит, свързани с работата, детството и зрялата възраст, премеждия и преживяни радостни моменти.
Людмила Данова:
Шестдесет къса от действителността, пречупени през призмата на личността, описани живо и емоционално, с човещина и нотка хумор. Това бих добавила аз.
Освен това трябва да се отбележи и факта, че Елена Богданова-Влайкова подкрепя активно творчески проекти, какъвто е конкурсът “Незабележимата красота около нас”, организиран от новосъздадената тогава Русенка група, филиал към ССП, през 2011 г. Вие подсигурявате Голямата награда, нощувка в семеен хотел за победителя. Разкажете кой автор спечели наградата?
Елена Влайкова:
Тогава спечели все още не толкова популярният поет Николай Дялков от Тополовград. Той впоследствие стана известен автор, голям талант е. С радост и голямо удоволствие участвах в това журиране и награждаване.
Людмила Данова:
Аз сега искам да Ви благодаря за доброволното участие като оценител на последния конкурс на страницата ми ”Светулки през ноември и Людмила Данова”. Опитвам се да поддържам буден интереса към писаното слово и да давам път на младите автори с талант.
А бихте ли споделили любимо ваше стихотворение, имате ли такова?
Елена Влайкова:
Да. Имам свое любимо стихотворение, “Пред камината”:
Стоя пред огъня в камината.
Красив е пламъкът и страшен.
Като живота.
Горещо е, а аз треперя цяла.
Зъзна в стари рани
пред любовния олтар.
Захвърлих и последната си риза.
Предадох се на огъня.
Не съжалявам,
а благодаря за туй,
че интересно поживях!
П.П Старата камина
сега трепери хладна.
Самотна сажда от комина
в чистата й пазва падна.
Людмила Данова:
Благодаря за това интервю! Ще Ви пожелая здраве и вдъхновение! Да запазите човечността и позитивната нагласа, да напишете още много вълнуващи произведения, които да водят читателя по пътя на доброто. Успех!
Елена Влайкова:
Сърдечно благодаря! Успех и на Вас.
Материала подготви и представи Людмила Данова
