СРЕД ОГЪНЯ ДА СРЕЩНЕШ ПЕПЕРУДА… – поетична импресия на Дафина Кузманова

импресия, триптих

На героите-победители над огнената стихия през лятото на 2025 г . Не сме до тях, но ги подкрепяме и се прекланяме!

– 1 –

Остри стърнища
погълнато слънце
в пещта

Люба Александрова, сп. „Хайку свят“, 2013 г.

И те близва пламъкът
като змия посред лято.
Не виждаш Слънцето,
нито Луната.

Защото пред тебе гори
планината.

И бавно си тръгва гората …
Над тебе небето изчезва.
Край тебе – звездите
до животните са се сгушили.

Брод няма.
Няма и просека още.
Въздух няма.

И камъкът вече гори.
Пламъци … Пламъци …
Пламъци до оградите
и до къщите
допълзяват …

А как искаш да плисне дъждът !

И да се смееш със глас
до креватчето.
Да поливаш цветята и двора.
Да седиш на терасата, ей така . ..

Замечта се.

Огънят пари краката,
ръцете, очите.
Душата ти…

– 2 –

И тогава – тя долетя !

Да си поплаче

за крилцата опърлени .

И за любимата си гора,

без клони и без листа.

Пеперудата –

има си вятъра.

Тъничките й криле са

за него единствено.

Какво каза тя –

знаят двамата само :

борецът със гоящата стихия

и доверчивата, стаила дъх

върху дланта му,

горска пеперуда.

Навярно за отмора

на човека, идват пеперудите.

Кацват и отлитат бързо

със собствените ни мечти

върху крилете си.

Но днес не спират да танцуват

със прозрачните искрици.

Чист въздух търсят.

И ни обещават.

А какво им обещаваме
в замяна?
Отлитна. Няма време.
Молитвите на всички
отнася надалече …

– 3 –

Зелен лист
се люлее – окото
на гората

Д. К.

През огъня върви Борецът.
А на гърба си –
за живот и въздух –
копнежите ни носи.

Със сетни сили и
докрай, той пламъците
мълчаливо разпилява,
изпълнен със надежди …

Като пеперудата,
която при него долетя
през огъня.

Като ехото планинско,
което след пожара се завръща
над реки и
над дъбрави…

Като дъжда,
на който
ръкопляскахме.

юли – август 2025 г.

P. S.

По действителни събития и разкази на участници в борбата с огъня, помагачи и доброволци – в пресата и интернет, 2025 г.

Дафина Кузманова