СЪБУДЕНОТО НЕБЕ НА ЛИЛИ ТРЕНДОВА – рецензия на Кирил Назъров

Книгата на Лили Трендова „Събудено небе” съдържа стихотворения, проза и журналистически материали, но акцентът пада преди всичко върху поезията. Всички идеи и послания са развити сполучливо и вълнуващо, внушават се непосредствено и ненатрапчиво. Цялата книга е повик за обич, доброта и топлота в днешния суров и несигурен свят.

Повечето от нейните стихотворения са свежи, оригинални не само по форма, но и по съдържание. Най-често са къси, ударни, със сгъстена метафоричност и образност. С философска вглъбеност и мисловност.

Особено силна е нейната любов към хората и към родния край, към корените, от които текат жизнени сокове към душата ѝ, които ѝ дават криле. А нейните корени тръгват нейде от плодородната, но изгубена земя на Егейска Македония. Към тях Лили Трендова се връща с обич, носталгия и тъга.

Какво щеше да представлява вълшебството, наречено живот, без любов, без изкуство, без любими и близки хора? А войните и човешкото безумие носят смърт, болка, страдание, мъка… Страданията и мъките на людете в Егейска Македония по време на Втората световна война и след нея авторката описва по преживелици и случки на нейни близки, свидетели на онези трагични събития.

„Събудено небе“ е книга – богата на обич, доброта, мъдрост и трагизъм. Тя е като свеж и бистър, дълбок и чист извор, който утолява духовната жажда. От него блика ведрина и благодат, но и болка, и тъга. Какъвто е животът.

Литературата, изкуството, творчеството изобщо, са един порив за непрекъснато духовно извисяване. Пожелавам на Лили Трендова да достига нови висоти към събуденото небе на недостижимото съвършенство.

Кирил Назъров