Срещите между творци понякога се превръщат в събития, които остават отвъд времето. Такава е и срещата на Тодор Билчев с Борис Христов в с. Лещен – среща, която ражда три стихотворения, написани като жест на почит, благодарност и духовно преклонение. В Картини с думи и багри подобни жестове вече са традиция: поетични посвещения към личности, които са оставили следа в културата и словото. Цикълът „Странстващият светещ пилигрим“ е не само поздрав, а опит да бъде уловена светлината на един от най‑значимите съвременни български поети – Борис Христов. Снимките, изпратени от автора, допълват този поетичен разказ и превръщат публикацията в цялостен портрет на срещата.
СТРАНСТВАЩИЯТ СВЕТЕЩ ПИЛИГРИМ – поетичен цикъл на Тодор Билчев
СТРАНСТВАЩИЯТ СВЕТЕЩ ПИЛИГРИМ
На Поета Б. Христов –
с много Светлина
Като изхвърлена от релсите траверса,
на августовско плодородно лято в края,
отписан от света, тъй както му харесва,
Поета е забравен на земята в Рая.
Но помни всеки още книгите му, него.
А той се сеща как, защо ги е написал.
Не е покрито в мрак и неговото его.
Съдбата му затуй със мъдрост го ориса.
Но и до днес стои Поета там и чака
да дойде някой и за него да се сети.
Със Честен кръст отдавна е направил знака.
И, странстващ пилигрим, все тъй с душата свети.
30.08.2026 г. 13.39 ч.
гара Долни Раковец, влак № 5612
Благоевград – София – Банкя. След изумителната ми среща с Поета Б. Христов в с. Лещен.
ТРОМПЕТ ВЕЧЕРЕН, СЛУЧИЛ СЕ В ДЪЖДА
На Поета Б. Христов –
с молитва за Дъжд
Като продадена кола за скрап във морга,
стои Поета със загряла ламарина.
Останал без спирачки и бензин, със Бога,
единствен е стоящ във своята градина.
Отвикнал да брои, отдавна не пресмята
греха в торбата на живота, кой преборил.
И многото добро, поръсил на земята,
което в името човеку той е сторил.
На лятото във края, готов за зима люта,
подстрига си брадата, веждите си сключи,
наду Вечерния тромпет с тръба пробита,
каче/н на облак, дъжд зачака да се случи…
30.08.2026 г. 16.17 ч.
София – ж.п. гара, чакалня. След впечатляващата ми среща с Поета Б. Христов в с. Лещен.
АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ПОЕТА
На Поета Б. Христов –
с Абсолютна Любов
От гневното мълчание на самотата
земята майчица жестоко се напука.
На злото тръните набодоха душата.
От чакане се сцепи в роден дом капчука.
Тъгата през комина тихичко таеше.
Утайката на болката се в кръв съсира.
На две карфици се надеждата крепеше.
Но още можеше човекът да избира.
И в тази суматоха се яви Поета,
промяната зовящ със думи върху думи.
Мълчание затвори в книга той, догдето
смирено чакаше да срещне камък умен.
Макар да знае – мъдростта от него иде.
И сочи ни материя, че мъртва няма.
Навред света от него искаше да види.
И търсеше го сред душата си голяма.
Откри го чак кога без думи заговори.
И най-безгласно Истината му посочи –
Не може с камъка за нищо да се спори.
Той всички времена отдавна е просрочил.
И казва му, че Любовта е абсолютна.
Че Вечността се движи само от покоя.
А живият човек сред думите се лута.
И търси за мълчанието само своя.
Която и в простора ще го сочи с име.
А той единствено живота ще помоли
да не му дава нищо, всичко за да има.
И с рибата ще свърне в речните подмоли.
Оттам отново ще се върне при детето.
И мъдрост пред света безумен ще разкрива.
Че тя е винаги на птичка във сърцето.
Единствено сред светлина е най-щастлива.
Тъй както и тревата, цветето се ражда.
А после избуява и цъфти, изсъхва.
Човек, яви ли се, със думи се обажда.
След туй, постигнал го, в мълчание издъхва.
Но най-голямата жестокост е тогава,
да кичиш със цветя на мъртвия ревера.
Звезди в крилата на калинката остават.
И казват ти, че в тях Вселена ще намериш.
За бъдещето само тихо ще простене,
че късно е, щом днес превземат градовете
ония, без любов, които са родени.
И влизат с шум на влюбените в домовете.
Стаен в усмивката чаровна и красива
на времето, което яростно пилеем,
той вижда в него как пространството се скрива
и мъничка сълза в река ще се излее.
Застанал на брега, отчаяно ни маха
със шапка, взета от бостанското плашило.
Поета другите отново не разбраха.
С криле изръкопляска птицата безкрила…
31.08.2026 г. 15.15 – 17.17 ч.
Банкя – Пътека на здравето – започнато. След срещата ми с Поета Борис Христов в с. Лещен, 9.09.2026 г. 21.21 ч.
Русе – завършено
На 29.08.2026 г., 16 – 17 ч., имах огромното щастие да посетя дома на най-великия съвременен български поет, Борис Христов, в с. Лещен, където прекарах един час в друго измерение и успях да осъществя най-голямата си мечта, за което от душа ти благодаря, Поете. И ти посвещавам тези мои стихотворения.
С дълбок поклон и преклонение пред Неземния Мъдрец Б. Христов,
Т. Билче, Русе
Тодор Билчев
Стихотворенията на Тодор Билчев носят онзи порив, който се ражда след истинска среща – среща на творец, с творец, чието слово е променило българската духовност. В този цикъл има светлина, благодарност и рядкото умение да се изрази лична емоция чрез образи, които остават в паметта. Борис Христов е от онези автори, които с думите си създават вътрешни светове, през които преминават поколения читатели. Жестът на Тодор Билчев е искрен и дълбок, и затова намира своето място на страниците на сп. “Картини с думи и багри“. Прави нещо повече – отваря нови пространсва, които ще дадат простор на нашата духовна памет. Вярваме, че тези творби, родени от срещи между творчески личности ще продължат: нови пътувания, нови разговори, нов смисъл и нови послания, които ше бъдат споделяни и съхранявани. Защото списанието остава отворено към онези пътища, по които словото води човека към светлина и мъдрост, към бъдещи духовни приключения, които тепърва предстоят. – бел. ред.
