СВОБОДА – поезия на Пол Елюар

Роден: 14 декември 1895 г. в Сен Дьони, Франция
Починал: 18 ноември 1952 г. в Шарантон льо Пон, Франция

Портрет на Пол Елюар, худ. Салвадор Дали

СВОБОДА

На ученическите си тетрадки
На своя чин и на дърветата
На пясъка и на снега
Написвам твойто име

На всички страници прочетени
На всички бели листове
Хартия, камък, кръв и пепел
Написвам твойто име

На позлатените картини
На бойното оръжие на воините
И на короната на господарите
Написвам твойто име

На джунглите и на пустинята
На птичите гнезда и на тревите
На ехото от моето детинство
Написвам твойто име

На всички чудеса на нощите
На хляба бял на дните
И на сезоните един със друг сгодени
Написвам твойто име

На всички мои късове небе
На слънцето на песента и блатото
На езерото живата луна
Написвам твойто име

На нивите и хоризонта
На смелите криле на птиците
На сенките завъртащи се като мелница
Написвам твойто име

На всеки сноп лъчи на изгрева
На корабите и морето
На планината главоломна
Написвам твойто име

На пяната на облаците
На капещата пот на бурята
На плътния и монотонен дъжд
Написвам твойто име

На всичко що излъчва светлина
И на съзвучията на боите
На истината на реалността
Написвам твойто име

На малките събудени пътеки
На дългите разгънали се пътища
На бликащите от народ площади
Написвам твойто име

На лампата която се запалва
На лампата която се загасва
На всички тези слети домове
Написвам твойто име

На този плод на две разрязан
На стаята и огледалото
И на леглото мое празна раковина
Написвам твойто име

На мойто куче лакомо и нежно
На неговите щръкнали уши
И на несръчната му лапа
Написвам твойто име

На прага пуст на моята врата
На обкръжаващите ме неща
На пламъка благословен на огъня
Написвам твойто име

На всяка хармонична плът
На челото на моите приятели
На всяка дружески протегната ръка
Написвам твойто име

На огледалото на изненадите
На устните внимателни
Високо на мълчанието
Написвам твойто име

На моите убежища разрушени
На срутените мои фарове
На зидовете на страданието ми
Написвам твойто име

На моята разлъка без желания
На моята оголена самотност
На дебнещите стъпки на смъртта
Написвам твойто име

На здравето което се възвърна
На риска който си отиде
И на надеждата без спомени
Написвам твойто име

Чрез силата на тази само дума
Живота си започвам аз отново
Роден съм за да те позная
Да те наричам с името ти

Свобода

РАВНОСМЕТКА

Десет приятели умряха във войната.
Десет жени умряха през войната.
Десет деца умряха от войната.
Сто приятели умряха във войната.
Сто жени умряха през войната.
Сто деца умряха от войната.
Хиляди приятели и хиляди жени, и хиляди деца.

Знаем да смятаме умрелите точно
с хиляди и с милиони.
Лесно се смята. Но всичко се бързо мени,
от война с война заличава се всичко.

Ала един само умрял
да се възправи в нашата памет
и ние заживяваме в бой със смъртта,
ние воюваме срещу войната,
ние се борим без страх за живота.

Превод: Елисавета Багряна

СКОРО

От всички пролети в света,
най-отвратителна е тая.
От всички чувства във живота
надеждата е най-доброто.

Наболата трева повдига
снега като надгробен камък.
Спал в бурята, аз се събуждам
с очи внезапно прояснени.

Завършва времето нищожно,
когато за да срещна някой,
бе нужно улицата цяла
през мойте самоти да мине.

Мълчат чудовищата вече:
те казали са – зная – всичко.
Аз виждам само смели хора,
готови да съборят скоро

омразните си господари.

Превод: Атанас Далчев

СМЕЛОСТ

Париж студува Париж гладува
Париж отдавна кестени по улиците не яде
Париж одрипавял е като старец
Париж в задушното метро заспива прав
и мъдростта и лудостта
на клетия Париж
са огъня и въздуха сияен
и хубостта и добротата
на изнурените работници
недей за помощ да зовеш Париж
ти жив си и животът ти неповторим е
и там зад твойта голота
зад мършавото ти лице и бледнината
аз най-човешките черти съзирам.

Париж прекрасен град
по-остър от игла по-гъвкав от рапира
наивник и мъдрец
неправдата не можеш да търпиш
за теб това е най-голямото безчинство
ти сам ще се освободиш Париж
Париж трептящ като звезда
като надеждата безсмъртен
ти сам ще се изтръгнеш от калта и от умората
недейте се отчайва братя
макар без каски на главата
макар и боси голи изнурени
лъчи припламват вече в наште вени
отново светлината в нас се връща
да най-достойните от нас за нас умряха
и ето влива се кръвта им в нашите сърца
и пак е утро утро е отново над Париж
часът на буйното цъфтене
в запролетените простори
топи се силата на глупостта
и тези роби враговете ни
ако разбират
ако способни са да разберат
ще си отидат.

Превод: Кирил Кадийски

ОБИЧАМ ТЕ :

Обичам те за всичките жени, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.
За животинките, които от хората не се изобщо плашат.
Обичам те, за да обичам.
Обичам те за всичките жени, които не обичам.

В кого да се огледам, ако не в самата теб не се и виждам?
Без теб не виждам нищо аз, пустиня безпределна само.
Между отдавна и сега
Успявах често от смъртта бедняшка аз да се избавя.
Не можех да пробия гладката стена на мойто огледало
И трябваше живота дума по дума сам да разгадая
Като в забрава…

Обичам те за твойта мъдрост – мъдростта, която не познавам.
Обичам те за твойто здраве.
Обичам те напук на всичките илюзии.

И за безсмъртното сърце, което сам не притежавам.
О, ти съмнението вечно и самият разум
И онова огромно слънце, с което аз съм пак начело,

Нощта не трае никога без край –

а има – щом като го казвам,

и щом като го потвърждавам –

в завършека на всяка скръб
един прозорец,
един отворен, осветен прозорец,
и винаги по някоя мечта
те чака будна,
желание и глад, които да задоволиш,
изпълнено със чисти пориви
сърце,
протегната ръка, отворена ръка,
загрижени очи,
един живот живота ти да сподели.

L’AMOUREUSE

Тя стои на клепачите ми
А косата й е в косата ми
Има цвета на окото ми
Има тялото на ръката ми
В моята сянка тя е потънала
Като камък в небето

Тя никога няма да затвори очите си
И не ме оставя да спя
Сънищата й в яркия ден
Изпаряват слънцата
А мен карат да се смея да плача и да се смея
Да говоря когато нямам нищо да кажа

Превод: Аделина Кошова – Lynn

*

Добър ден ,тъга.
Сбогом, тъга.
Ти си изписана в линиите на тавана.
Ти си изписана в обичните очи.
Ти не си най-страшното бедствие,
защото и у най-жалките устни оставяш усмивка.
Добър ден тъга.
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно
като чудовище без плът.
Глава разочарована…

Пол Елюар

Подбор: Надежда Александрова

Източници: сайт “Моята библиотека”; сайт “Литературен свят” и др.