ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ – 90 ГОДИНИ!

КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ? – стихотворения на Живка Танчева

КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ

Къде си тръгнал тъй, объркано човече,
какво си взел от себе си, какво си дал,
оправил ли си сметките си вече
и в равносметката видя ли своя дял?

Не чуваш ли земята как те моли
да се завърнеш, да я стоплиш с длан,
а пролетните ниви в семена наболи
все още те очакват добър и замечтан.

Грижовна ласка къщата ти чака,
дворът без стопанин днес е пущинак,
а сам вечерникът на селото в сумрака
с треви и билки упоява пак.

Какво се чудиш, объркано човече?
Какво загуби, какво ли придоби,
душата на селяка няма ли я вече,
или се връща след дълги тегоби?

ЖИВОТЕ МОЙ

Не съм дошла, на тоя свят, да ти се моля,
живот мой, изпълнен със тегла,
аз исках в теб спокойно да живея
и много обич щедро да раздам .

Не можах за хората това да сторя,
през краткия си земен път,
а ти така дълбоко ме жигоса;
да бъда роб на моя древен род.

Вместо обич щедро да раздавам,
въвлече ме в вековните борби,
за къшей хляб, за свобода, за правдини,
наследство оставено от моите деди.

РОДИНО

Аз имам още много сили
за тебе да направя чудеса,
ще смъкна блясъка на Рая
над плодната ни българска земя.

За тебе мъничка Родино,
с море, поля и сини планини
възпряла бих с ръце лавина
и пушека към твойте равнини.

Да може в утринна позлата
с божур, тинтява, здравец и лещак
да диша свежа планината,
от волен глъч полята да ехтят.

За тебе мъничка Родино,
за тебе ще направя чудеса.
Ще взема бляска на Рая
и огън от лазурни небеса.

ПЕСЕН

Взех светлика на звездите,
на зората прелестта,
дух и дързост на орлите,
лебедната красота.

И със тях света обходих.
Где не скитах, где не бях?
Слънчеви земи пребродих,
смях и радости събрах.

И сега ги разпилявам
със дъха си, с песента,
вечната любов прославям,
слънцето и младостта.

Казваха ми – ти си луда,
ти не си от този свят –
но за радост и почуда
не поглеждах аз назад!

С полъха на развигора
и човешкия си стих
от разплаканите хора
не една сълза изтрих.

АХ, ЛЮБОВ Е, ДА!

Не, не е любов –
магия, болка,
стон.
Не, не е мечта –
стихия, буря ,
ураган.
Не, не е наслада –
омайно биле,
тръпчива глътка,
горчилка от пелин.
Какво е всъщност ?
Магия, болка, стон,
мечта, наслада?
Какво?
Любов!

Живка Танчева