Етикет: Пенчо Славейков

Пенчо Славейков | Уикипедия

Пенчо Славейков

Пенчо Петков Славейков е едно от най-големите имена в българската литература. Ненавременната му смърт е причина да не стане първият български носител на Нобелова награда за литература.

Роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна, в семейството на Ирина и Петко Славейкови. Учи в Стара Загора, където баща му, големият поет и общественик Петко Славейков е учител, и в Пловдив.

Литературният му талант се проявява рано, като първите му публикации са средата на 80-те и началото на 90-те години на 19 век. През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите Cis moll, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. По това време в поезията на Славейков се набелязват почти всички идейно-емоционални, жанрово-стилови насоки, характерни за зрялото му поетическо творчество.

През 1892 г. заминава да учи философия в Лайпциг. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество. По време на следването си продължава да сътрудничи на сп. “Мисъл” и на сп. “Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“ и много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2 и продължава да твори интимна лирика, както и литературна критика.

Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“.

През 1911 г. напуска България, като вече е завършил 2 част на “Кървава песен” и подготвя антология “Немски поети”. През януари 1912 г. преводачът на “Кървава песен” и други негови произведения, шведският академик Алфред Йенсен внася мотивирано предложение пред Нобеловия комитет Пенчо Славейков да бъде удостоен с Нобелова награда за литература.

Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 г. в Буранте, Италия.

Представен е в бр. 2/2021 на сп. “Картини с думи и багри” с откъси от “Сън за щастие” и статия на Йордан Кожухаров върху творчеството му, по повод 155 години от рождението му в рубриката “Незаглъхващи гласове”.