По повод 70‑годишнината на поета Тодор Билчев представяме няколко стихотворения от подготвяната за печат книга „Топонимия на душата“. Автор с ярко присъствие в „Картини с думи и багри“, гост‑редактор и дългогодишен сътрудник на списанието, Билчев съчетава в поезията си житейска мъдрост, екзистенциална чувствителност и дълбока човешка топлота. В тези нови текстове той продължава своя характерен път – между светлината и тъмнината, между болката и надеждата, между крехкостта на живота и силата на духа. Честит рожден ден!

ТЪМНИНА И СВЕТЛИНА – стихотворения на Тодор Билчев

НАЙ-ЛОШОТО КРАСИВО НЕЩО

Не каза ми никой, когато родих се.
Дори по-нататък. Когато развих се.
Че бил е животът най-лошото нещо.
И днеска той още не връща ми ресто.

А само душата ми гладна изстисква.
И още желае. И винаги иска.
Не дава ти нищо, а само ти взима.
Жесток е животът. Почти като зима.

Но пак го обичаме. А и желаем.
Във него ний само растем и мечтаем.
Че той е и приказка невероятна,
която не можеш да върнеш обратно.

Красив и различен. Да. Вярно. Така е.
Не може ти стигна да го опознаеш.
На капки изтича. Светкавично бърз е.
Прилича на яростен планински бързей.

Подскача и тича стремглаво надолу.
Тревичка е свежа край него набола.
По-хубаво нещо едва ли съм виждал!
По-лошо от него дано да не видя!

22.11.2025 г. 19.19 ч. Обретеник

ЗА ТЪМНИНАТА И СВЕТЛИНАТА

Дъждът изми телата и душите,
на светлината блеснали с лъчите.
И полетяха пърхащите птици
на любовта в зелените зеници.

А младостта не беше още зряла.
Пък старостта от знание умряла.
Така че, само опитът остана
за връзване на палещата рана.

И я превърза времето с извара.
С омайни билки, гордост и поквара.
Но раната, макар че не кървеше,
отворена за болките стоеше.

И кой ли да лекува не опита.
А тя остана все така открита.
Не можеш поразеното в душата
на тялото да скриеш в тъмнината.

29.07.2025 г. 19.19 ч., Русе

ДА РАЗПЛАЧЕШ СМЪРТТА

Умира всеки сам. И сам се ражда.
Макар да е сред милиони хора.
Сценарии съдбата ти погажда.
Не може с нея никога да спориш.

Какво да сториш тука само можеш,
от тебе нищо пак щом не зависи?
Да бъде жив човек е трудно, сложно.
Дамоклев меч над всеки е надвесен.

Затуй впрегни се здраво във хомота.
Умираме, щом ние сме родени.
Но нека тъй да извървим живота,
смъртта да плаче, след като ни вземе.

25.12.2025 г. 19.19 ч., Рождество, Обретеник

КРАСИВОТО ЛЕТЕНЕ НА СЪРЦЕТО

Аз полета видях днес на сърцето.
И как във птичка то се преобръща.
А със размаха стегнат на крилете,
във детството красиво пак ни връща.

Летеше то със лястовиче ято.
С любов тежеше и над нас небето.
Отиваше си с тях доброто лято.
Вълни студени плискаше морето.

Шумяха жълти и зелени листи.
Отлитнаха и прелетните птички.
Умираха тук мислите ни чисти.
За зимата приготвяха се всички.

Сърцето само над гръдта летеше.
А щом лети, то значи, че е живо.
Навред любов и топлина струеше.
И нека. В полет всичко е красиво.

1.09.2025 г. 13.13 ч., Банкя – централен парк

СВЕЩИЧКА ЗА ДУШАТА

Тъй както и свещичката за здраве
на свещника във пясъка улита,
подобно нея, същото го прави
и със която мъртвите почитат.

Запалените рано първи гаснат.
Ала и другите не греят вечно.
Умират и децата, щом пораснат.
Угасва, що запалено е вече.

Но не изчезва само светлината.
За смърт, за здраве тя неспирно свети.
Че огън е, излизащ от душата.
Единствен. И блестящ във вековете.

5.04.2026 г. 12.11 ч. Цветница, Обретеник

Тодор Билчев