ТАНЦЪТ НА СЪДБАТА – стихотворения на Елисавета Цветкова

ПЕПЕЛЯШКА

Стоиш, приятелко, в несрета
и тъжно ти е, знам сега,
и чакаш принцът във карета,
и малко хваща те тъга.

И още много пепеляшки
тук чакали са принцове,
с окъсаните свои дрешки
все искат “нещо” той да е.

Ала пантофката една е,
която принцът ще държи.
Как всеки иска да узнае.
На кой ли крак ще да стои?

Изуй ти своята пантофка
и подхвърли я за добро.
Имай добрата подготовка
да станеш с своя Принц едно.

ТАНЦЪТ НА СЪДБАТА

Безръката съдба те хвана
и завъртя във своя танц.
Какво ли друго ти остана?
Освен да следваш този транс.

Безизразно се смееш дръзко,
ала отвътре те гризе.
С каква ли ще се вържеш връзка…?
Дали ще бъде, или не…?

Във кръг въртиш се и танцуваш,
и следваш шеметен копнеж.
Как искаш много да лудуваш…
Ех, този странен твой ламтеж.

Безоката съдба умее
да води валсът ти засмян.
И как сърцето ти немее
пред този неин великан.

КОГАТО ЧУВСТВАТА ЗАТИХНАТ

Когато чувствата затихнат
в живота как ще продължим?
Ще можем ли да се усмихнем,
когато пак се провиним?

Дали ще можем да простим
обидата от своя мил?
Отровата да задържим
и да сменим пак своя стил.

Когато чувствата отминат,
знай любовта над нас ще бди.
Мечтите може да се сринат,
но принципът ще устои.

Eлисавета Цветкова

Подбор: Кирил Назъров

из “Цветето на любовта”, автор Елисавета Цветкова, изд. gabriell-e-lit, С., 2025