ТЕ – ВРАБЧЕТАТА – хайбун на Христилия Кулева

Пролет, лято, есен и зима – винаги са тук. Борят се тук, на тази земя. Не я напускат, търсейки лесното. Това е родния им дом и те винаги са тук. Никога не го напускат.

Пролетно утро…
Врабчета играят
в короната на цъфналата слива

*
шепа трохи на перваза
врабчо крилца разпери
вишневи листенца заваляха

*
в клоните на чинара
слънце –
с трохи врабците гощавам

*
Щъркелът пристигна –
врабците се разлетяха
ново гнездо да търсят

*
Пролетна сергия.
Врабче открадна
малинка от щайгата.

*
Лятна утрин.
Кавгата на врабците
ме събужда.

*
жежко пладне
врабчета се къпят
в пепелака

*
Врабци в пепелака.
Перушина в муцуната на котака

*
Слънчоглед
в ръката на плашилото.
Врабците броя

*
студ скова земята
врабчетата настръхнали
но са тук

*
сняг
под балкона две врабчета
боричкат се за хапка хляб

*
Вятър вее вън.
Врабец по стъклото чука.
Коледни звънчета пеят.

*
Студ, прехвърча сняг…
Край комина сгушени
две врабчета спят

*
врабчета за шепа трошици
боричкат се –
гладни душици

*
Снежна пелена
над града се спусна.
До комина – врабче…

*
Трошички на перваза.
Прегладняло врабче
изтръска снежно клонче.

Христилия Кулева