ТОПЪЛ ВЯТЪР, ренсаку – хайку диалог на Венелина Петкова и Димитър Анакиев

1
Топъл вятър премина
през гората на смърчовете.
Кога ли ще се върне?
Венелина

Практика по японска калиграфия “Бледнее луната зад прозирните облаци”, Вени Петкова

2
Снегът се топи –
южнякът отново намира
пътя си в гората.
Димитър

3
Един път свършва тук
друг започва.
Нощни светлинки на село
Венелина

4
Пътят към върха
е сродна душа. И на върха са
капки на облаците.
Димитър

5
Неизброими звезди
зад изтънелите облаци
и вярата, и страхът ми …
Венелина

6
Има ли тайно място
на замръзнало езеро без
точка на счупване?
Димитър

7
Половината ми тяло в езерото
половината – извън.
Аз продължавам да живея…
Венелина

8
Едната луна плава
по езерото, другата по небето…
Срещи на сенките.
Димитър

9.
Дори в супата си от коприва
виждам своя образ
Меки окови на ума
Венелина

10.
Прииска ми се
шкембе чорба – ще има ли
„български будизъм“?
Димитър

11
Този дъждовник –
роди се, порасна, умря
някъде край дома ми.
Венелина

12
„Изхвърли душата,
изхвърли тялото“ – думите на Доген
на пл. Славейков.
Димитър

13
Копнее за успех –
котаракът, който мяука
върху този стар софийски покрив.
Венелина

14
Моят котарак си въобразява,
че е Буда –
той не седи, не лежи, постоянно стои прав.
Димитър

15
Пролетно въображение –
къде да спра?
Наблюдавам се в дъждовна капка.
Венелина

16
Каквото и да е
огледалото, то лъже, защото,
както знаем, морето не е синьо.
Димитър

17
Като по стълба
изкачва се нагоре лек
пролетен цвят. Ветрец
Венелина

18
Цветята на сакура
бавно се отварят, без страх
от студ
Димитър

19
Каква е разликата
между мъртви пиле и човек?
Дълъг великденски дъжд
Венелина

20
Слънцето е в планината.
Днес пак ще събирам
сухи дърва
Димитър

Венелина Петкова, Димитър Анакиев