В рубриката Поезия представяме избрана хайку поредица от новата книга на Кънчо Великов „Някой говори с дъжда“ (Фабер, 2026), подбрана от Павлина Петкова – гост редактор, оставящ ярка следа в списанието. В тези кратки, прозрачни стихове природата се превръща в огледало на вътрешните състояния: пролетни пробуждания, светлина, движение, тишина, мигове на свобода и крехка човешка памет. Хайку стиховете на Кънчо Великов носят онзи особен дъх на съзерцание, в който сезоните говорят тихо, а светът се разгръща в няколко думи.

ТОПЛИЯТ ВЯТЪР – хайку на Кънчо Великов

*
Топлият вятър
събуди на пъпките
зеления път.

*
Снегът излъга
и не дойде на среща
с едно кокиче.

*
Под ланшна шума
срамежлив се показва
здравецът зелен.

*
Пролетта тъче
новото си халище –
никнат цветята.

*
Слънцето пълни
чашата на утрото
с първото кафе.

*
От своя затвор
аз виждам свободата –
летяща птица.

*
Речни камъни.
С ласките си водата
вае красота.

*
Водни кончета.
Красива армада
препуска в галоп.

*
Градски шадраван.
Август разстила жарта –
гълъб се къпе.

*
В краткото лято
щъркели отгледаха
голямо ято.

*
Слънцето се скри.
Ръба на хоризонта
избухна в пламък.

*
Бяло облаче.
Не ще го види мама –
да му говори…

Кънчо Великов

Подбор Павлина Петкова

из „Някой говори с дъжда“, автор Кънчо Великов, изд. Фабер, 2026