В цикъла „Пролетни мигове“ Христилия Кулева улавя онези кратки, почти недоловими състояния на природата, които се разгръщат между светлина и тишина. Хайку стиховете ѝ са чисти, прозрачни и дълбоко сетивни – мигове, в които вятърът свири по клоните, липите ръсят златен прашец, а детството, майчинството и времето се срещат в едно дихание. Кратки форми с голям вътрешен простор, поезия, която разкрива скрити същности.

ПРОЛЕТНИ МИГОВЕ – хайку цикъл на Христилия Кулева

*
Вятърът на арфа
свири в цъфналите клони
на сливката.

*
Изгря слънцето
на цъфналата вишна
в клоните

*
липи ухаят
в мрака, луна в кроните
заплетена

*
липите ръсят
върху мен златен прашец –
младост в старостта

*
мартенско утро
облаци сиви се гонят
в душата ми лято

*
Пролетна буря –
вишневи листенца
смачкани в калта…

*
пролет в гората
сред кал и ланшна шума
керкино ухо

*
Сняг по косата
в сърцето жарко лято
път към залеза

*
изпука клонка
катерича опашка
иззад дънера

*
утро в гората
слънчев лъч между листата
коте в шумата

*
жълти прозорци
гледат в черната нощ –
в тишината бдят

*
крачка по крачка –
броя свидни мигове
от живота си

*
с червено яйце
помилвах личицето
на детето си

*
светът заспива
когато те прегърна
мило детенце

*
през пространство
и време пътувам
връщам се отново там

*
Възкресение!
Купа с великденски яйца –
шарена дъга.

Христилия Кулева