ТРИЛОГИЯ НА ВЪРХОВЕТЕ – поезия на Кристина Тотева

I. Сутрешни надежди / Топло мляко /

В първите сутрешни лъчения,
когато още денят си почива,
напук на сънливите песнопения
новият живот се ражда и развива.
С първите трепети на зората
се отварят две небесни очи,
в които с корен набъбва мечтата
за леки и миротворни дни.
С първото дихание утробно
повикът е все нагоре да вървиш.
Да поемаш живота, макар и на моменти отровно,
но трябва да дишаш и да твориш.
Върхът на новото начало е да благославя
душите, при които е дошъл.
Да искри, да се смее и да дарява
надежда и сила с устрема си върл.

II. Обедно затишие / Уханно кафе /

В бликащия аромат на изстиващо кафе,
с пръчици канела за далечните мечтания,
прегръщаш наяве две любящи ръце
и твориш негови, твои, ваши дерзания.
Идеалните замъци в книгите битуват.
Там героите са чисти и уханни с красота.
Между страниците само приказките се разчуват
носени от бисерни или беззъби уста.
Там е раят, а наяве е затишие,
което ражда и твори за нов живот.
В битието ни е нужно само едно четиристишие,
с което да се опише силната любов и чак до гроб.
С много думи няма да е нужно
да се разкрие смисълът на споделения уют.
Сами ръцете хванати задружно
ще шептят навеки с гласа си чут.

III. Вечерна мъглявина / Пенливо вино /

В най-тъмните душевни кътчета,
в най-празните от разсъждения мечти,
напъпили като пълноводни течения
допиват пенливи чаши родените души;
че там, на свечеряване, най-силно си личи,
най-нежно се прегръщат топлите сияния
за живот достоен, изтъкан от мечти
и човешки, благородни деяния.
По мръкнало в дъното на залеза,
рулетката е завъртяна и отдавна се върти.
Размива се с емоции и различни състояния
и все се върти, до последните сиви коси.
Чашата на глътки се отпива
и се разнася празният ѝ звън.
Кехлибарът леко по вените се разлива,
може би за последната глъчка навън.

ТРИТЕ ВЪРХА СА УТЕХИТЕ В НАС…

Кристина Тотева