ЦЯЛ ДЕН – поезия на Йорданка Шиякова

Цял ден
Цял ден занимават ме мисли нездрави,
Как да убия ги, като са в Индия крави. (прави),
От – тях и природата ми съм тотално охлузена.
Не е приятно да те подминат сконфузено.

Защото, вижте ме на етап „неуспяла“.
С какво съм се мОтала като съм толкова „зряла“.
И тръгва мълвата, бележейки точки за „другия“,
Това според какви точно закони заслуга е.

Смешка-пешка.
Кон засякъл офицер и дама, уви – съмнало.
Квадратна, жълто-кафява дрешка.
Днес не съм с Робърт Бърнс във ръжта, че да цъфне тя.

ЙШ 15-9-23

Кой, кой, кой наруши спокойствието на дъщеря ми?
Има ли кой да попита – да – тя е, мама.
ЙШ 15-9-23

Често се питам има ли смисъл да пиша като пружина навита.
Мине ли времето – друг фараон, всичко ще бъде изтрито.

Имах късмет да Ви познавам, когато имах Вашия жар. Пожелавам:
чест и слава и никога-никой-никого да не предава. Само любов.

Без гняв и обиди, без напрежение в очакване на следващо сражение.
16-9-23

Трябва ми обич, трябва ми дълг, трябва ми страст, трябва ми фокусТ.
(На Дикенс – Оливър Туист)

Има моменти, в които ми идва да се самоизтрия.
Вместо това, предпочитам да се напия.
(Явно – асоциация, не преписвам поета с ватенката)
Рязко оставам.
Не, обяснения не давам.
„Благодаря“ ми е като поздрав за имен ден,
Сякаш ще кажа това на човек, който е съвършен.

Чай хаоса да избриша… Ей, Майка Му мр*сна,
какво туй значи в неопределена същност?
16-9-23

Нима съм толкоз непригодна,
Аз, кукувицата безплодна?
18-9-23

Браво на мен – хилава, гърбава двойка,
Все едно, че не пиша аз, а пациент под упойка.
18-9-23

Често бъркам (сбърквам) – Ма, ке коза!?
Явно непреодолимо желая една проста проза.
Я-я-я-явно е сбъркал момата…
Прозата не е проста, не й се римува, но…
Без проза животът нищо не струва.
Труд с примамливо бъдеще, труд – упорит,
С индиго се молиш да не бъдеш изтрит (хм, оксиморон).
18-9-23

Умен – засмян
Сладък – пиян.
Ах, дайте ми веган, да му обясня В-12.
Що ли пък да не определя, готин – я, ма*й се.

Как да изкажа, че гневен съм, дневен съм, дружина (бюлюк) използвачи тотално изтребен съм.

Искам ли много, да, искам да тихо е. Бъркам си думите – камо ли – стихове.

КъндАктър:
Нищо не обяснява всичко.

Гневна съм, но не за дълго.
Само – момент, да се свържа (хаах, към космоса се придържам),
Има си правило на ежедневна конструкция
Планът, поставен е, елементи съдържа,
Но, ди-и-и-шам – кофтАк – имам обструкция.
(Ъм-Гъл) бутафория-бут-бут-избут.
Що ли, пък, слушам ги. Хааах.
Нямам нагласа за режим: оцеляване.
С думи – съгласна съм – изпепеляване.

19-9-23

Не обичам състезания. Добра съм
Другото е самозваност.
Не желая да треперя
вече – думи – хорски.
Те те определят.
тъпотА. И Инверсия. (точка)

20-9-23

Йорданка Шиякова