ЦВЕТОВЕТЕ И СЕНКИТЕ НА АНТОНИНА ВАСИЛЕВА – редакционен коментар

Наскоро Людмила Данова препоръча на редакцията още един млад творец – художничката Антонина Василева и изпрати две нейни картини – „Българско момиче“ и „Божията майка“. Веднага ми направи впечатление различният подход към двете традиционни теми и различните изразни средства, с които са изградени двата женски образа. Стремителността на щриха в “Българско момиче” контрастира с овладяната скованост на каноничната живопис в “Божията майка”. Тези две картини бяха достатъчи, за да провокират интереса ни към авторката им, но недостатъчни, за да я представим пред читателите на списанието.

По същото време пред погледа ми попадна стихотворението „Янка е болна легнала“ на Валентина Йорданова, издържано изцяло в стила на народната песен, което поместихме в раздел „Поезия“ на настоящия брой, заедно с картината на Антонина Василева.

Българско момиче

Тази красива, нетърсена симбиоза задълбочи интереса ми и към работата на поетесата, която през последните месеци активно публикува във фейсбук групата на списанието, и към търсенията на художничката.

*

Със съдействието на Людмила Данова получихме още шест картини – живописни и графични творби на Антонина Василева, различни като изпълнение и като творчески решения, които градят образа на един оригинален творец, с красив почерк и богато въображение, който има какво да сподели.

Гарата в Курило

Без съмнение, впечатлява колоритът – този избор на синьо-виолетово, която пресича дъгата, за да достигне жълто-червената гама. Не по-малка е ролята на мазката за изграждане на пейзажното внушение. Една смела, свободна, накъсана като щрих вихрушка от движения на четката създава настроението. Утринно-сънено, изпълнено с нагнетеното очакване на деня в „Гарата на Курило“ и избухналият делник, нервен, хаотичен, задъхващ се в очакване на преждевременната нощ в „Софийски пейзаж“.

Софийски пейзаж

*

Различно е настроението в графиката „Мелник“.

Авторката, чрез светлини и сенки, е създала една почни утопична „снимка“ на мига, който спокойствието на градската среда, в хармония с природата превръща във вечност. Очертанията на сградите, със своята типична възрожденска архитектура са меки, размити от мъгла – мъглата на спомена, или на планинския връх, който слиза в подножието си.

Същата техника, добре отработена, е използвана и в следващата графика, чийто предмет на изобразяване е съвсем различен. Такъв е и резултатът – прецизен „Портрет на старец“, в който индивидуалността на модела е ярко и точно изразена.

Мелник

Портрет на старец

*

Но – коя е Антонина Василева? Преди да продължим, нека видим какво казва за себе си – „Казвам се Антонина Василева и съм на 25 години. Рисувам от малка. Завършила съм Национално училище за изящни изкуства  „Илия Петров“.

Имам публикации във вестник за астрономия Телескоп. Уча Графичен дизайн във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

Съвсем кратко и скромно. Но нека надникнем по-детайлно в тези оскъдни редове, като насочим вниманието на читателя към всеобятния Космос.

Авторката ни представя две интерпретации на астрономически обекти – може би планета и нейният спътник на фона на мъглявина, намираща се близо до тях… или може би те се намират близо до центъра на Галактика и там някъде са звездите – толкова много, толкова близки и светли, превзели мрака на нощното небе…

Космос

На другото платно виждаме планета, подобна на нашия роден воден свят, в съседство със странен, асиметричен Сатурн, роден от авторовото въображение.

Планети

Цветовата гама е сходна – палитрата остава в синьо-виолетовата гама, но тоновете са меки, почти пастелни – за да размият очертания и граници, за да оставят място на мечтата за безкрай.

Виждаме тематичното разнообразие, което вълнува авторката, както и богатството на изразните средства, с които борави, за да материализира идеите и търсенията си.

*

Ще си позволя да цитирам Людмила Данова, за да допълня с още няколко щриха образа й – „От съвсем ранна възраст рисунките й бяха доста прецизни и с точност успяваше да изобрази предмети и животни, цветя, дървета, планети, всичко, което по някакъв начин я е впечатлило. За мен нейни платна с маслени бои се доближават до класиците ни в изобразителното изкуство, напр. картината „Българско момиче“. Привлича я и иконописната живопис – рисува икони, които дарява на православни храмове в България.

Божията майка

Работите й са педантично изпипани, детайлно, до съвършенство. В ежедневието я привличат красивите и естетически издържани елементи, с желание декорира, а с графичен дизайн смята да успее да се реализира професионално в бъдеще. Нейно мото е „Красотата е навсякъде около нас и вътре в нас“.

И наистина, тя търси красотата навсякъде и я намира!

Габриела Цанева,

редакционна статия