На 6 ноември се навършват 90 години от внезапната кончина на Цветана Табакова, една от ярките, но днес недостатъчно познати личности на българската оперна сцена. Родена през 1905 г. в Брезник, тя постъпва в Държавната музикална академия през 1924 г. и още като студентка започва да пее в трупата на Софийската народна опера. За дванадесет години изгражда повече от 30 роли и преминава с впечатляваща лекота между различни стилове и трудни сопранови партии. В нейния репертоар влизат героини от опери на Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Волфганг Амадеус Моцарт, Рихард Вагнер и Панчо Владигеров. През 1927 г. специализира в Париж, а през 1932 г. получава сребърен медал и диплом от международен певчески конкурс във Виена. Талантът ѝ привлича вниманието и на Фьодор Шаляпин, който я кани да му партнира като Ярославна в „Княз Игор“.
В своя творчески портрет Огнян Стамболиев възстановява образа на певицата чрез нейния стремителен сценичен път, широкия репертоар и свидетелствата за необикновения ѝ глас и присъствие. Авторът не пише само по повод една годишнина. Той продължава своята последователна работа по съхраняването на паметта за музиканти и сценични творци, чиито имена са останали извън активния културен разказ. Малкото достигнали до нас записи не могат напълно да възстановят живото въздействие на Цветана Табакова. Но съхранените сведения, архивът и критическата памет позволяват да разпознаем мащаба на един талант, отдаден на изграждането на българската оперна култура. Нейни записи от 1936 г. се пазят в Златния фонд на Българското национално радио, а архивният ѝ фонд се съхранява в Централния държавен архив.
ЦВЕТАНА ТАБАКОВА – ЦАРИЦАТА НА ОПЕРНАТА СЦЕНА – статия на Огнян Стамболиев
Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905-1936), а тя е сред най- забележителните таланти на българската оперна школа. Не по-малко талантлива от Райна Кабаиванска или Анна Томова-Синтова. При това творила единствено за България.
Цветана Табакова в ролята на Виолета Валери в „Травиата“ на Верди
Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо отношение записи, за да се насладим на великолепния й глас, на голямата й музикалност и певческа култура, за което говорят всички нейни съвременници, което е впечатлило дори великия Шаляпин.
Ражда се на 27 януари 1905 г. в Брезник, под духовния знак на Водолея. Произхожда от стар и културен възрожденски род, в който музиката е на особена почит. Учи във Врачанската девическа гимназия, която напуска, за да постъпи в Музикалната академия в София, в певческия глас на Иван Вульпе, един от основателите на Софийската опера. Още като студентка в първи курс е поканена за дебют в операта – поверяват й ролята на Фредерик от “Миньон” на Амброаз Тома, тази забравена днес прекрасна френска лирична опера, която тогава се играе с голям успех в София. Дирекцията открива едно съкровище в нейно лице – зареждат се роля след роля: Мерцедес от “Кармен”, Мюзета от “Бохеми”, Татяна от “Евгений Онегин”, Неда от “Палячи”, Флора и Виолета Валери от “Травиата”, Леонора от “Трубадур”, Рашел в “Еврейката”, Тоска, Аида…
Скоро става безспорната примадона
При това е само на 27 години! Става любимка на публиката и критиката. Името й веднага се нарежда до имената на отдавна утвърдените първенци на националната ни сцена: Петър Райчев, Христина Морфова, Ана Тодорова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Събчо Събев…
На един концерт я чува Фьодор Шаляпин и очарован от гласа, хубостта и сценичната й дарба, я кани да му партнира в гастролите му с „Княз Игор“ в Ковънт Гардън, Лондон, в главната сопранова роля на Ярослава. По това време тя е обявена от софийските меломани за „царицата на операта сцена“. И наистина, у нея всичко е царствено: гласът, фигурата, походката, маниерите, излъчването. Просто е надарена от Бога! Гласът й, драматичен сопран, с голям диапазон, близо три октави, се отличава с особена топлота, при това съчетан с ефектен блясък в горния регистър, способен да постига ярки динамични контрасти с постепенно, плавно изграждане на кулминациите. А репертоарът й – богат и разнороден говори за една голяма култура, трудоспособност и интелектуална вглъбеност.
Цветана Табакова пее с лекота и Верди, и Пучини, и Моцарт и Вагнер, и Владигеров.
Последният я счита за своята „идеална Царица Мария“ от „Цар Калоян“. Великолепни са постиженията й като Мадалена от „Андре Шение“, Сестра Анджелика на Пучини, Елза в „Лоенгрин“, Адриана Лекуврьор на Чилеа, Агата във „Вълшебният стрелец“, Донна Анна в ,,Дон Жуан“, Сантуца, Реция от „Оберон“, Лиза от „Дама Пика“… Наистина впечатляващ репертоар. В наше време малко певици след нея успяват да направят тези трудни роли.
През 1927 година прави кратка специализация в Париж при прочутия педагог Дюпре. Изнася няколко концерта с огромен успех. Може да остане на Запад, да бъде звезда от световна величина, защото талантът й е наистина огромен, но се връща в родината си, както по онова време правят повечето от нашите най-добри певци – остават, за да градят българската опера, българската музикална култура. Не както мнозина от следващите поколения, които мислят само за кариера навън и се завръщат у нас, когато са вече към залез.
Завърнала се в София, тя пее бляскаво в „Аида“. Недоброжелатели и колежки-завистници, чисто по български!, решават да я уязвят. Обвиняват я, че била допуснала нечисти тонове във високия регистър. Това предизвиква дори скандал и дискусия в печата! През 30-те години Софийската опера е вече утвърден институт, който, заедно с Народния театър, е в центъра на вниманието на обществото и медиите, за разлика от много от днешните, които се занимават единствено с ниските жанрове и попкултурата и опростачват системно и методично публиката.
Цветана Табакова умира внезапно на 6 ноември 1936 година, едва навършила 31 години.
Нейни записи от 1936 година (на оперни арии от класиката и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.
Огнян Стамболиев
Гласът на Цветана Табакова
Цветана Табакова изпълнява „Хайдушка песен“ на Добри Христов
