В ОЧАКВАНЕ НА ЕМИНЕСКУ – стихотворение на Тодор Билчев, превод на румънски Адриан Василев

135 г. от смъртта му на 15.06.1889 г.

Набол като цвете под лесовете тъмни,
и днес вечерникът румънски още броди
из миналото на столетията стръмни,
с праха от тях по своите сандали родни.

И чужд на трепети сърдечни и съблазни,
зове: ”Сринете строя гнусен на неправди,
на алчност и на престъпления омразни,
с които бедните безсъвестно ограбват!”.

А после мъдро търси вечната основа,
съзнал, че злото със доброто се преплитат.
Без страх стои, видял, че старото е ново,
а дните земни бързо идват и отлитат.

И бягащ от света в природата, звездите,
самотник горд, живеещ с обичта в душата,
ще вплита своите на любовта в косите.
Като момче, блести в очите му луната.

На ручея той слуша веселата песен.
Стебло липа разтваря с дивна хубавица.
Колиба полска спи под висини небесни.
Лети над тях в каляска звездната кралица.

Изгубена за миг, но винаги желана,
една любов недостижима в него свети.
И вечно чака го на горската поляна,
в съня или във песента, със обич свята.

Ще минат много дни. И много нощи ще изстинат.
Но тука ще останат вечно твойте песни.
Словата светлоструйни няма да загинат.
За тях и звездните простори ще са тесни.

Сега от тебе се нуждаем, Еминеску.
Тъй както нужен бе за всички ти тогава.
С възторг ще те посрещнем и със рози днеска.
Единствен с теб Румъния ще продължава.

ÎN AȘTEPTAREA LUI EМINESCU

Ca floare-ncolțită sub neagră pădure,
ca alizeu prin România rătăcește
într-un trecut cu secole abrupte
și praful lor prin urme răspândește.

El, nesedus de vrăji sentimentale,
tot cheamă: „ Spargeți pâlcul nedreptății,
al lăcomiei, crimei bestiale,
al jafului umilii generații!”

El cere sapient temei netrecătoare,
e conștient, că răul cu bine se-întruchipă.
A prevăzut, că vechiul în nou se strecoară,
Iar ziua pământeană-i cu sprintenă aripă.

El, evadat din lume, în aștri și-n natură,
un singuratec semeț, un suflet – lac cu nuferi,
va întruni iubirea și țara-n creatură,
puștan etern prin plebe, în ochi – cu un Luceferi.

Ascultă glasul vesel izvorului din vale,
din teiul înflorit apare Cosânzeana,
sălaș sărac adoarme sub plapuma cerească,
crăiasacea din stele coboară cu „Osana”.

Pierdută prin osândă, râvnită-o viață întreagă
o dragoste-himeră îi luminează calea,
pe viață îl așteaptătimidă și pribeagă
în somn și în poeme, enigmă de cabală.

Vor trece zile-n șir. Și multe nopți vor trece.
Dar versurile tale în lume vor rămâne.
Cuvintele – lumină nu își vor pierde vocea,
pe spații dintre stele o zi vor fi stăpâne

Și azi avem de tine nevoie, Eminescu.
Precum aveam nevoie în alte timpuri crunte.
Și azi românul tău cu flori te pomenește.
Prin veacuri România cu tine trece-n frunte.

Превод на румънски – Адриан Василев

Тодор Билчев

Стихотворението е прочетено от автора и преводача в оригинал и в превод на румънски на тържественото честване на годишнината в гр. Гюргево, Република Румъния на 15.06.2024 г. – бел. ред.