ВЪВ ФОКУСА НИ: ДЖЕЙМС КЪРКЪП

БИОГРАФИЯ

Не, не търсете биографията му на български език – няма я. Нито в Уикипедия, нито в известните литературни сайтове; в тях името му не се среща, няма нито ред от обемната му поезия, призната в родната му Англия и по света. Един процъфтяващ, плодотворен автор, член на Британската кралска академия.

Може би, ако през 1976 г. не бе публикувал едно стихотворение, което поместваме в оригинал и в наш превод по-долу, щеше да е известен и у нас.

Срещнах името му случайно, в пост на Димитър Анакиев, около Великден, който, според православния календар, тази година съвпадна с 15-та година от смъртта му. И стана формалният повод за представянето на Джеймс Къркъп в тази рубрика.

*

Роден е на 23 април 1918 г. в Англия.  Завършва гимназия в Уестоу, а след това Кралския колеж и Университета в Дърам. Първата си поетична книга, „Удавеният моряк“, публикува през 1947 г., две години /1950-52/ е стипендиант по поезия в университета в Лийдс. През 1962 г. става член на Кралското литературно общество.

Автор е на над 45 книги, предимно поезия, но също автобиографии /7/, романи и пиеси. Често пише под различни псевдоними. Гимназиален и университетски пре-подавател по английска литература в родината си и в Япония, където живее близо 30 години. Международно признат майстор на хайку и танка.

Носител е на Атлантическата награда за литература на Фондация Рокфелер през 1950 г., наградата на Японския ПЕН клуб за поезия през 1965 г. През 1992 г. е удостоен с наградата за превод „Скот Монкрийф“, в средата на 90-те години печели наградата на Японската фестивална фондация за своята „Книга за танка“.

Умира на 10 май 2009 г. в Андора, където прекарва последните пет години от живота си, за да бъде по-близо до недостъпната родина, която напуска след публикуването на поемата „Любовта, която не се срамува да произнесе името си“, последвано от шумен съдебен процес за богохулство по закон от 1697 г.

Погребан е в Япония, тъй като нито родината му, нито християнска Андора приемат тленните му останки.

Това е, което може да се намери сравнително лесно за живота и творчеството му в интернет.

*

Следните няколко реда са преразказ на представянето му в статия от 05.10.2010 г. от поредицата „Седмица на забранените книги“, поместена в официалния блог на американския поет Christopher Fox Graham foxthepoet.blogspot.com.

Изданието Gay News, в което за първи път е публикувана поемата на Джеймс Къркъп и неговият редактор Денис Лемън бяха признати за виновни за богохулна клевета в първото по рода си дело след повече от 50 години.

Делото е било заведено като частно обвинение от секретаря на Националната асоциация на зрителите и слушателите Мери Уайтхаус.

Тя възразява срещу стихотворение и илюстрация, публикувани в двуседмичния вестник през предходната година за любовта на хомосексуален центурион към Христос на Разпятието.

След постановяването на осъдителната присъда от журито в Олд Бейли с 10 на 2 гласа, Уайтхаус каза: „Радвам се, защото в тази публикация видях възможност нашият Господ да бъде охулен. Сега, с тази присъда, беше показано, че това няма да се случи“.

*

По време на процеса стихотворението „Любовта, която се осмелява да изрече името си“ на 54-годишния професор Джеймс Къркъп е било раздадено на журито и на репортерите. Въпреки това, съдията Алън Кинг-Хамилтън, разпорежда забрана за неговото публикуване.

Адвокатът на обвинението Джон Смит заявява пред съда, че „може да се каже, че това е любовна поема, но не е; това е дяволска поема“. Защитата твърди, че стихотворението далеч не е „подло“ и „извратено“, а прославя Христос, като илюстрира, че цялото човечество може да го обича. По време на шестдневния процес колумнистът и телевизионен водещ Бърнард Левин и писателката Маргарет Драбъл свидетелстват, че изданието Gay News е отговорен вестник, който не насърчава незаконните сексуални практики.

Според общото право и Закона за богохулството от 1697 г., във Великобритания богохулната клевета е подобна на църковното обвинение в ерес – някога наказуемо със смърт, към 1977 г. все още е престъпление. През 1921 г., 50 години преди делото срещу поемата на Къркъп, друг издател, г-н Гот, е осъден на девет месеца затвор за публикуване на памфлет, който предполага, че Христос изглежда като клоун, когато влиза в Йерусалим.

Жалбата срещу присъдата е отхвърлена от Камарата на лордовете.

Публикуването на поемата в Обединеното кралство все още е „незаконно“.

*

По информация в същата публикация, според изданието PinkNews.co.uk, все още /към 2010 г./ законът не е отменен, макар да има индикации, че правителството може да подкрепи действия за премахване на законите за богохулство. Към момента на предложението за отмяна на закона срещу богохулството  вестник Gay News вече не съществува. Осъденият издател Денис Лемън вече е покойник – умира през юли 1994 г..

Но страстите по отношение на богохулни литературни текстове не изстиват. Организацията на Мери Уайтхаус, ицещ по делото за богохулство, продължава да оказва натиск върху свободата на словото в медиите, като твърдят, че борбата им за утвърждаване на стандартите за „вкус и благоприличие“ е толкова актуална днес, колкото е била през 60-те години.

Джон Бейер, директор на Mediawatch, казва през 2009 г. пред изданието PinkNews.co.uk: „Мисля, че наказателното преследване беше основателно, защото беше уважено, а жалбата срещу присъдата беше отхвърлена.“ Той казва това по отношение на „това стихотворение“ и подчертава, че „Стандартите за благоприличие все още стоят.“

Фактът, че все още съществуващата забрана за неговото публикуване дразни части от обществото, които подкрепят правата на гейовете и са против цензурата, според него е „без значение“.

„Няма нищо общо с „права“, проследен е съдебният процес и е установено, че е извършено нарушение на закона. Факт е, че законът не е отменен – може да са се променили нагласите.

„Свободата идва с отговорност, в противен случай ще стигнем до анархия. Законът на страната важи за всички.“

Той отказа да изрази по-лично мнение по въпроса, но твърди, че „Слабост на съдебната система е, че същият закон не може да бъде спазен, когато стихотворението се публикува повторно в други секции на медиите.“

Въпреки съдебната забрава, стихотворението още през 70-те години е препубликувано в два леви вестника във Великобритания, като протест срещу цензурата. Днес то може да се намери в интернет.

*

А ето и част от публикацията на Димитър Анакиев, която провокира това представяне:

„Работата на поета е да се бори за социални ценности. Поетът е единството същество, чийто живот и дело минава през сърцето и затова неговото слово означава много за обществото. Днес случайно се сетих за Джеймс Къркъп, може би най-великият поет на Запада, посветил голяма част от живота си на хайку и танка.

Къркъп среща хайку и танка случайно. Като член на Британската кралска академия и известен поет, той е принуден да напусне страната след публикуването на стихотворението му „Любов, която не се срамува да произнесе името си“. А именно мобилизирането на радикални християни причини много социални проблеми, той също получи смъртни заплахи и по този начин реши да напусне Великобритания и да се премести в Япония, общество, което не познава религиозна и сексуална дискриминация.

Имах късмета да срещна Къркъп и да си кореспондирам с него. Той беше изключителен човек и велик поет. Ето защо се чувствам длъжен да публикувам инкриминираното му стихотворение тук, в оригинал, на английски.

ТВОРЧЕСТВО

ЛЮБОВТА, КОЯТО ИМА СМЕЛОСТТА ДА ПРОИЗНЕСЕ ИМЕТО СИ

ИЗТОЧНИ ФОРМИ

ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО

редакционна статия