В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ – редакционен подбор
100 ГОДИНИ от жестокото убийство на големия Човек, политик и държавник
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
/01.03.1879 – 14.06.1923/
МИСЛИ НА СТАМБОЛИЙСКИ
*
Аз ценя живота на човека не по количество на изживените години, а по количество и качество на изпълнения дълг!
Аз намирам смисъла на живота не в неговата продължителност, а в неговата интензивност и ползотворност.
Аз намирам призванието на човешкия живот не в неговата житейска обезпеченост, а в неговата ежеминутна готовност за себеотрицание и самопожертвувание.
Аз намирам идеалната и красива смърт на бореца, смъртта, която ще иде след едно бурно и делово минало, незасенчено от никакъв дефект от безчестие, отчаяние или безсилие.
Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга.
*
Политическите котерии водят борба в името на материални блага. Това е борба за завладяване на държавната власт, за превръщането на тая власт в средство за охрана и забогатяване за сметка на държавното съкровище. Има ли по-осъдително, по-престъпно, по-пакостно от това?
*
У мене винаги е царувало само едно чувство, едно разбиране спрямо парливия и жизнен въпрос за Отечеството и то е: да бъде България запазена цялостна и невредима в тази чудовищна по своите размери световна буря.
*
Когато подписах договора за мир, една болезнена струя премина през душата ми поради това, че слагам подписите си под ужасните резултати на една чужда политика, срещу която се борих и страдах.
*
Аз съм израснал още от петгодишната си възраст в неволя и борба със сиромашката мизерия, с всички болести, познати на българската селска къща, с всички закоравели предразсъдъци в семейството и училището и винаги съм излизал победител.
*
Развит ум, желязна воля, будна съвест и беззаветна любов към Родината – това са най-елементарните, най-ценните, духовни и морални съкровища, които трябва да притежава човек, за да стане истински борец.
*
Народът иска дълбоки реформи, ние сме длъжни да му ги дадем.
НЕДЕЙТЕ ГИ РУГА
Не виждате ли вий на техните чела
засъхналите капки кръв от трънени венци?
Не виждате ли вий от мъки и тегла,
че сенки са, уви, на скелети безплътни,
та ужас вдъхват те дори?
Не виждате ли вий, злодумци и слепци,
свещенний зар в сърца им що гори,
сърца за низост неприютни,
заклети в светлия олтар
на Правдата с палеща жар?
Александър Стамболийски
*
В ПАМЕТ НА СТАМБОЛИЙСКИ
Скоро след деветоюнския преврат и последвалото жестоко убийство на законния министър-председател Александър Стамболийски, за него се запяват народни песни из цяла България, но най-популярната от тях, „Заплакала е гората…“, всъщност е написана от големия поет и сатирик Трифон Кунев по мотиви и в тоналността на песента за славния Индже войвода:
ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА
Заплакала е гората
и на гората листето,
мъже по черни угари,
вдовици в черни забрадки,
заплакали са полята
и на полята листата,
селяци по занданите,
сираци по мегданите
заради Стамбол войвода:
„Де да е Стамбол да доди,
земята редом да види,
земята ни се почерни
гората попар удари,
полята слана ослани,
в селата вихър помина,
клети селяци размята –
кой по тъмни зандани,
кой по стръмни балкани,
кой по пуста чужбина!
Де да е Стамбол да доди,
буйна му снага да видим,
огнени очи да светнат,
мъжки му думи да чуем,
мъките да ни развее!“
Тече Марица кървава,
никому дума не казва
какъв е юнак загинал
до китните й брегове,
какви е думи издумал
за рода и за народа,
какви е мъки понесъл
за тия черни селяци,
за тия клети сираци,
за тия кутри вдовици!
Тече Марица кървава,
никому думи на казва
заради Стамбол войвода!
редакционен подбор в сътрудничество с в. „Литературно земеделско знаме”
