В ПАМЕТТА НИ: ИВАН КОЛАРОВ

ШЕПОТ ОТ СМЯХ – стихотворение на Тодор Билчев

(100 г. Иван Коларов – не на шега)

Края на най-озверения Двайсети век доживях.
Но като древни и днешни величия аз не копнях
да се прославя с вика: „След мен и потоп!”.
Скромно живях и ви шепна: След мен- само смях.

Иван Коларов – Помилуй ни, Господи

„Не искам да съм вторият Радой.
Мен стига ми да бъда пръв Иван.”
Под чер мустак провикнал се е той,
обретенският сатирик голям.

А после казал, че не бил роден,
щом датата му първи е април.
И както истинският Диоген,
човека търсил где ли се е скрил.

Петела наш, че кукурига чул,
на изток само щом е със лице.
С ушития от дядо му цървул
потропвал си обретенско хорце.

С предците пък на срещите Отвъд
пристигал винаги той със мерак.
А този целия изминат път
пътувал сам. И в слънце. И във мрак.

Димитровче червено в бащин дом,
откак го има винаги цъфти.
Откъснато със обич и без взлом,
над майчини гробове днес блести.

И всичко даде, нищичко не взе.
Дори държавата като умря.
Обретеник блестеше ярко все.
А ти във Висините го съзря.

Във края дори на двайстия век,
като величията не копня
единствен сред всички да си човек.
Прошепваш тихо: След мен – само смях.

Празнуваш сто във този светъл ден.
Във бюст Обретеник те възвиси.
Не зная аз дали ти бе роден.
Но името ти цял свят днес краси.

Тодор Билчев

Иван Коларов е роден на 1.04.1923 г. в с. Обретеник, Русенско, а е починал на 11.01.2009 г. в София. – бел. авт.