БЯЛА НАДЕЖДА - Милена Френкева

БЯЛА НАДЕЖДА – стихотворения на Милена Френкева

Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.

В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.

Ухае ми на скромно и на чисто,
безшумно ще се спусне върху листа.

Накрая нещо нежно ще напише,
с целувка после знам ще се подпише.

Невидима, щастливо непристъпна,
расте и в погледа ти мил напъпва.

Когато погледна през твойте очи…
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.

А как укротяваш стихиите в мен,
защото си мил и добър, и смирен.
И всяка надежда по-бяла от сняг
изпращам ти с обич отново и пак.

Ухае на море стихът събуден
и в розовия изгрев се облича.
Денят се къпе рано в изумруда
и щедро с водорасли е накичен.

Прииждат думи – птици синьо-бели,
събират се и тихо разговарят.
Дочула шепота им, го събирам смело.
Изчезне ли… не се, не се повтаря.